В тази статия ще говорим не за конкретен хормон, а цял „център“, контролиращ редица други органи, хормони и процеси в човешкото тяло. Той не секретира Тестостерон, но от него зависи производството му, той не контролира сърцето, но от него зависи всеки един удар на сърдечния орган, както и редица други процеси в организма.
Името на хипоталамуса идва от хипо (под) и таламус (вътрешната част на мозъка) или казано по разбираем начин под вътрешната част на мозъка. Хипоталамусът е важен контролен център, богат на ганглии, нервни влакна и двустранни връзки. Той се намира в основата на мозъка и се състои от няколко части или ядра, всяко от които контролиращо отделни функции – регулира телесната температура, кръвното налягане, пулса на сърцето, мазнинния и въглехидратния метаболизъм, нивото на кръвната захар и други. Чрез хипофизата той контролира водния баланс и отделянето на мляко при жените, а ролята му в усещането на удоволствие и болка е лабораторно доказано. Смята се, че участва в изразяването на някои емоции като страх и ярост, както и в сексуалното желание. Въпреки тези си жизненоважни функции, размерът му е 300 пъти по-малък от мозъка, а самият той има размерите на бадем. Структурно е свързан с таламуса (вътрешността на мозъка) и заедно контролират циклите и времето на съня.
В известен смисъл, всичко което прави хипоталамуса има връзка с телесното тегло и неговото сваляне. По отношение на метаболизма, той не само контролира желанието за храна, но има влияние над апетита и усещането на глад, но и това как усещаме храната, колко ни е вкусна, дали ни засища и колко силно е това усещане. Когато той не изпълнява правилно функциите си, приемът на храна се увеличава, но тя не ни носи усещане за ситост и започваме да ядем все повече и повече. Една от хранителните добавки, имаща ефект върху хипоталамуса и всички нейни ефекти дължащи се на това, е „Hoodia“. Както знаете, след хранен, нивото на глюкозата рязко се повишава – една от съставките на този суплемент (P57) имитира на молекулно ниво действието на глюкозата, хипоталамусът получава фалшив сигнал, но изпраща истински такъв за потискане на апетита, дори от минилано количество храна.
Подобно на хипофизата, с която са в постоянна връзка, хипоталамусът също секретира хормони, с която извършва контрол над нея и ѝ дава сигнали за различни дейности. Това са гонадотропният, соматотропният, тиреотропният, адренокортикотропният, лутеинизиращият, фоликостимулиращият – всеки един от тях стимулира отделянето на други хормони. Соматостатинът, който дава сигнал на хипофизата да спре отделянето на хормон на растежа, вазопресинът и много други – общо 10 хормона. 7 от тях имат стимулиращ ефект върху предния дял на хипофизата, а три имат задържащ ефект върху аденофизата. При студ, топлина, болка и стрес хипоталамусът, например, отделя адренокортикотрепен рилийзинг хормон (АКРХ), въздействащ на хипофизата, която стимулира надбъбречната кора да отдели кортизол. Когато сте в катаболни състояние (нивото на кортизола е високо) се задържа производството на АКРХ. Подобни регулиращи механизми се наблюдават и при тероидните (щитовидните) и половите хормони.
Хипоталамусът не може да отделя полови хормони, но контролира тяхното производство. Как обаче той разбира, дали сигналите му се изпълняват? Това става чрез така наречените обратни връзки. Той е снабден с рецептори, следящи за нивото на хормоните, отделяни от даден орган. В зависимост от нивата им той решава дали да намали, увеличи и с колко производството на тези хормони. Тук ще разгледаме връзката, която вас, като билдери, ви интересува най-много – връзката с производството на Тестостерон.
Хипоталамусът има както андрогенни, така и естрогенни рецептори, а както сте запознати, в производството на тестостерон има две основни обратни връзки. Когато заради ароматизацията нивото на естрогена се повиши, това въздейства на хипоталамуса и той прекратява отделянето на гонадотропен рилийзинг хормон (ГнРХ) към хипофизата. Същото става и когато се повиши нивото на естрогените – те стимулират андрогенните рецептори в хипоталамуса и той намалява или спира изпращането на ГхРХ към хипофизата. И двата случая тя спира да изпраща лутеинизиращ и фоликустимулиращ хормони към тестисите – тя им нарежда да спрат с производството на тестостерон и сперма. И обратно, когато нивото на тестостерон или естроген намалеят, хипоталамуса дава сигнали за отделянето му. Лутеинизиращият хормон дава сигнал на клетките на Лайдиг да започнат с отделянето на Тестостерон, а фоликустимулиращият хормон стимулира клетките на Сетоли да започнат с отделянето на сперма. Я връзкаат е обратна, тъй като наличието на ЛХ и ФСХ възпрепятстват отделянето на ГхРХ, когато нивото им се покачи, те дават сигнал на хипоталамуса да спре да отделя ГхРх. Тази връзка между секретираните от хипоталамуса хормони и контролираните от тях хормони, обаче не винаги е пропорционална – ако той отдели прекалено много лутеинизиращ лирийзинг хормон, последният ще запуши хипофизните рецептори и вместо да се покачи, нивото на тестостерона ще спадне. Чудили ли сте се, защо употребяващи големи дози анаболни андрогенни стероиди още в началото вдигат високо кръвно? Причините за това са много – от задържане на вода до производство на много червени кръвни клетки и сгъстяване на кръвната плазма. Но д-р Бил Добинс е на мнение, че това се дължи на директния ефект върху хипофизата, която променя отделянето на вазопресин. За това ще говорим в друга наша статия.