Захарният диабет е хронично състояние, характеризиращо се с абсолютен или относителен недостиг на инсулин, поради намалената му секреция от панкреаса и/или периферен клетъчен рецепторен дефицит. Вследствие се наблюдава разстройство в метаболизма, водещо до характерните за диабета остри и късни усложнения. Според статистиките, у нас от него страдат над 200 000 души. Но какво значи това? Какъв е ефектът на инсулин върху тялото и какво става, когато той не достига?
След прием на храна, кръвната захар се повишава и в резултат на това ендокринните клетки на панкреаса отделят инсулин. Биологичната му роля в организма е да стимулира преноса на глюкоза към клетките, където тя бива използвана за производство на енергия. При страдащи от диабет, повишената кръвна захар не може да стимулира секрецията на инсулин, глюкозата не успява да навлезе в клетките и те изпадат в глюкозен глад, въпреки че са обградени от неусвоена енергия. Енергийният дефицит води до катаболни процеси, разграждащи мазнини. Получената при тези процеси глюкоза обаче не може да бъде усвоена, поради липсата на инсулин. В даден момент, нивото на кръвната захар, достига стойности, при които тя бива отделяна от бъбреците, „повличайки“ със себе си голямо количество вода и микроелементи. Това може да доведе до остро и тежко обезводняване. Само стимулирането на секрецията на инсулин или външното му доставяне на организма може да предотврати или прекъсне този процес. Според това, дали за лечението на диабет се изисква употребата на външен инсулин, болните се делят на 2 групи:
Тип 1 захарен диабет
Този тип диабет е характерен за по-млади хора, при които се наблюдава пълна липса на инсулин, заради невъзможността на панкреаса да го секретира. В този случай обмяната на веществата е силно нестабилна и се изисква „внасяне“ на инсулин в организма. При тази група от хора, ефектите от редовни и интензивни физически натоварвания са по-силни върху метаболизма и са възможни критични състояния, изискващи своевременно овладяване (за тях ще говорим по-надолу).
Тип 2 захарен диабет
Този тип диабет е характерен за хора, при които заболяването е възникнало в по-зряла възраст. Близо 80% от тези хора имат и затлъстяване. Тук нивата на инсулин, отделени от панкреаса, е в норми, дори повишени и се наблюдава т.нар. периферен рецепторен недостиг. В този случай метаболитните нарушение са слабо изразени и често заболяването остава незабелязано, до появата на усложнения – чести инфекции, атеросклеротични изменения и други. Лечението на тези хора, в повечето случаи, включва сваляне на излишното тегло и прием на медикаменти, стимулиращи собственото производство на инсулин.
Добрият контрол върху захарният диабет включва баланс между инсулиновия прием, диетата и дозирането на натоварването. Дисбалансът тук може да е причина за остри и късни усложнения.
Какво обаче да правят диабетиците, които искат да спортуват?
За голяма част от тях, високо интензивни натоварвания, са противопоказни, особено при диабетна ретинопатия (съдови изменения в ретината на окото). С навлизането на технологиите и самостоятелният мониторинт на кръвната захар, пълноценните тренировки стават реалност, но при спазване на някои правила. За предпочитане са спортове, които позволяват контролиране на интензивността – бягане, плуване, тренировки с тежести и др. Преди да се насочите към тях е нужна консултация с ендокринолог, който ще прецени, дали тялото ви ще понесе стреса и натоварването. Ето и някои от основните положени, които ентусиазираните трябва да спазват:
Контролирайте кръвната захар
Това важи най-силно, ако тренировките са с висока интензивност или късно вечер. Избягвайте късните тренировки, заради повишеният риск от поява на хипогликемия.
Използвайте комплексни въглехидрати
Това е вид профилактика на хипогликемията, позволяваща да запазите стабилни нива на кръвна захар по 5 часа. Препоръчително е да приемате комбинация от бързи и бавни въглехидрати 1-3 часа преди тренировка. По време на тренировка е нужна консумация на 15-30гр въглехидрати на всеки 30 минути, както и въглехидратна „закуска“, веднага след приключването ѝ. Повишете калорийния прием в първите 12-24 часа, в зависимост от интензивността на натоварването.
Намалете общата доза инсулин
Това важи за деня с по-продължителни натоварвания, като пикът на действие му ДА НЕ съвпада с времето на тренировката – натоварването да е поне 2-4 часа, след последния инсулинов прием. Ако това е невъзможно е нужно адекватно въглехидратно зареждане преди и по време на тренировката. В зависимост от интензивността ѝ коригирайте дозата на нощният прием на инсулин. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се консултирайте със специалист ендокринолог при всяка корекция в приема на инсулин!
Прилагайте инсулин в зони от тялото
Тука става дума, за зони, които няма да бъдат натоварвани. Ако натоварвате долната част на тялото, приложението на инсулин става подкожно в горната част от тялото. Ако това няма как да стане, избягвайте да натоварвате мускулната група, поне час след инжектиране.
Избягвайте алкохола
Той рязко повишава риска от хипогликемия по време на физическа активност.
Пийте голямо количество течности
Най-вече през топлите месеци.
Какви са възможните усложнения по време и след тренировка и как да се справите с тях?
Основните рискове за спортуващите са диабетна кома и инсулинов шок. И двете състояния са критични и изискват своевременна намеса и овладяване.
Диабетната кома се характеризира с екстремно високи нива на кръвна захар, обезводняване и повишаване на кетонните тела в кръвта и развитие на ацидоза (подкисляване). В началото страдащите изпитват безпокойство, обърканост, сухота в устата, силна жажда, коремни колики и повръщане. Кожата става суха и гореща, очите хлътват, дъхат става ацетонов, пулсът се ускорява и може да се стигне до загуба на съзнание. Единственото решение е мигновена рехидратация и прием на инсулин, но това крие своите рискове и изисква провеждането му от компетентно за целта лице.
Инсулиновият шок се характеризира с екстрено ниски нива на кръвна захар. Симптомите са замъглено зрение и съзнание, агресивност, остър глад, прилошаване и бледност, студена и влажна кожа, повишено секретиране на слюнка, понякога и гърчове. И тук не е изключена загуба на съзнание. Необходим е бърз прием на високо калорична храна (бучка захар, бонбон, парче шоколад и др), като възстановяването обикновено става в рамките на минути.
Ако ваш приятел или някой друг загуби съзнание в залата не губете време, да определите дали е диабетна кома или инсулинов шок. Дайте му бързо усвоим въглехидрат (най-добре бучка захар под езика), но не и подсладител и веднага се обадете на бърза помощ!
