За предмишницата рядко става думна, но нейните травми създават много проблеми на спортуващите. Те биват от различен характер и ако не им обърнете внимание или решите, че ще отминат от само себе си, те лесно биха се превърнали в хронични. Това не само ще затвори вратата на залата за вас, но ще им и негативни последствия в ежедневието ви. Но за да се справите с тях, първо е нужно да ги опознаете.
Латералният епикондилит
Това е възпаление на сухожилието на лакътните разгъвачи, захванато на страничния епикондилит на хумеруса (костта на горната част на ръката). Така нареченият „тенис лакът“ се среща доста по-често при други спортове, от колкото при тенисисти. Когато тези лакътни разгъвачи са претоварени или не успяват на удържат ексцентричното натоварване, водещо до преразтягане на сухожилието и болезнено усещане в лакътя или страничната му част. Най-честата причина за латерален епикондилит е липса на сила и гъвкавост в мускулите на предмишницата, използването на прекалено големи тежести или лостове с прекалено голям диаметър, неправилно загряване, стречинг на китката, неправилно разпределение на товара и/или дозирането му, анатомично скъсени мускул и/или сухожилие и т.н. Болката може да е прогресивна или внезапна. Други симптоми, освен болката, са изтръпване или пулсиране в лакътя, болка във външната или задната повърхност на предмишницата. Това е трудно за лечение заболяване, което при невнимание може да се превърне в хронично.
Тендовагинит
Тендовагинита е възпаление на общите синовеални влагалища при претоварване на мускулите, сгъващи и разгъващи пръстите на китката. Провокира се от почти всички упражнения за ръце. Болката се таргетира в сухожилието и влагалището, но може да се разпростре и в мускула. Стане ли хронично, по продължението на сухожилието могат да се напипат хрущящи образувания (крепитации).
Синдромът на карпалния тунел
(СКП) се образува, когато възпалени от непрестанно повтарящи се движение мускулни и сухожилни обвивки притиснат чувствителния среден нерв по продължение на предмишницата. Може да възникне при всяко повтарящо се движение в китката. Симптомите са изтръпване и болка (особено вечер), загуба в функциите на палеца и първите два пръста на китката, вцепеняване и изтръпване, които могат да бъдат провокирани от смяна на температурата. Често споменатите симптоми се появяват по време на сън, тъй като тогава налягането в крайниците е най-голямо и нервите биват притиснати. Причинителите могат да са: хват на лоста с пръсти, вместо с длани, прекомерно стискане, твърде чести или интензивни тренировки, неправилно дозиране на обема, прекомерно големи тежести, неправилно изпълнение на движенията и др. СКП може да бъде предотвратен, чрез стречинг на китката – медиалния нерв, згъвачите и разгъвачите. Така разтягате сухожилията в китката, спомагате за блокираната течност в каналчетата да намалее и налягането в тях да спадне.
Пронаторният синдром
Пронаторният синдром е временна невропатия, в следствие на притискане на медиалния нерв около лакътя, причиняващо болка или болезнена слабост. Най-често това се случва между двете глави на pronator teres или дъгата на flexor digitorum superficialis. Тъй като симптомите на пронаторният синтром и съндромт на карпалния тунел са доста сходни, той често бива наречен синдром на псевдокарпалния тунел. Сред причинителите на това състояние са вдигане на тежести с ненужно стегнат хват, пронирани движения с прекалено голям товар и рязка контракция в згъвачите на китката. Усещането е ека болка във вътрешната (воларната) част от предмишницата към дланта, достигаща залавното място на м. pronator teres и слабост във flexor pollicis longus и abductor pollicis brevis (късите сгъвач и отвеждач на палеца).
Хроничен синдром на притискане
Това е друга травма на предмишницата. Той предизвиква болката от страната на дланта/китката (воларна) при хват на лост, дъмбели, флексия, създава чувство на мравучкане, изтръпване и намалена чувствителност, подобно на пронаторния синдром. Синдромът на притискане може да наподобява него или този на карпалния тунел, но за разлика от тях, тук мускулите от пронаторната група са тръвди и болезнени на допир.
Улнарна невропатия
Това състояние получава името си от улнарния нерви, разпростиращ се по вътрешната страна на предмишницата (за разлика от радиалния, който се намира от външната ѝ страна), тя е втората най-често срещана компресивна невропатия при силовите атлети. Може да се прояви по протежение на улнарния нерв близо до средната глава на трицепса, при травма на същия при лакътя или при притискане в следствие на хипертрофия на м. flexor carpi ulnaric, на медиалната трицепсова глава или изместване на улнарния нерв от контракцията на медиланата глава на трицепса. Улнарна невропатия може да се наблюдава и в китката – обикновено като дискомфорт на лакътя или предмишницата, болка при канала на Гийон, вкочаненост около при котрето, като има шанс от влошаване от непрестанна флексия и екстензия в лакътя. Възможно е отслабване на хвата. Когато улнарна невропатия се развива в лакътя, скоростта на нервните сигнали е забавена, а когато е в китката, тази скорост е нормална. В началото на лечението се избягват дразнещи за трицепса упражнения и такива с продължителна флексия в лакътя.
Обикновено тази травма се среща при колоездачи, но може да бъде наблюдавана и при фитнес ентусиасти. Причина за нея е директен натиск с тежест върху дланта, като при избутване от лег, или при поемане на товара неправилно, върху пръстите вместо върху дланта. При прекалено много лицеви опори върху твърда повърхност може да се парализа на улнарния нерв на китката.
Невропатия на Musculocutaneus
Възпаление на нерва musculacotunaeus се среща при спортисти, имащи силния движения или напрежения при лакътя, или такива под натоварване – за пример можем да използваме плуването и тениса. Вдигането на тежести може да доведе до компреси (притискане) на споменатия нерв на различни места, но най-често травмата е от два типа: слабост при сгъване на лакътя, но без болка, и болка в страничната част на предмишницата. Тази слабост и супинация могат да се наблюдават при притискане или прекомерен стречинг на musculocutaneus (при разгъване на китката докрай). Такива могат да бъдат тежки и често повтаряни упражнения за бицепс, при които м. coracobrachialis нараствва прекомерно, и прекомерно изпълнение на лицеви опори. Обикновено лечението е консервативно – противовъзпалителни и нестероидни медикаменти, шина, обездвижване, са ефикасни в случая. Употребата на стероиди също може да се причинител на това състояние, отново поради хипертрофия на гореспоменатия мускул. Симптомите му могат лесно да се сбъркат със скъсване на бицепса или сервикална радикулапатия, но обикновено се изразяват в парене или намалена чувствителност в засегнатия участък.
Травми на радиалния нерв
Те биват разделени на проксимални и дистални – близо до лакътя или до дланта. Първите са по-остри и възникват при внезапен стречинг на нерв (като скъсване на мускул). В зависимост от травмата, може да изпитате, а може и да не, слабост в трицепса. Вторите включват синдрома радиалния нерв и при чести супинации и пронации, те могат да се превърнат в хронични. Има случай на културист, развил травма на радиалния нерв, заради хипертрофия на м. teres minor. Симптомите на травми на радиалния нерв са отпускане (падане) на китката и намалена чувствителност на задно-външната част от дланта. В повечето случаи функцията на трицепса е непокътната, но може да изпитате слабост в него.
