Близо 10% от мъжете по света не предполагат, че имат простата, а 50% от населението не разпознава симптомите, сигнализиращи за проблеми с нея. Счита се, че това е проблем на застаряващата част от мъжкото население, но за съжаление той може да засегне и младежите. Особено в някои случаи…
Простатната жлеза е разположена под пикочния мехур и в горната си част е обградена от уретрата. Когато е клинично здрава, тя е с размерите на орех и отделя белезникава алкална течност, смазваща уретрата, с цел превенция на инфекции. Тази течност е жизнено важна за успешна фертилизация и щом простатата страда, възникват много проблеми. Тези проблеми биват три основни категории: простатит (възпаление), хипертофия (уголемяване) и рак на простатата. Простатитът на своя страна отново се дели на три типа. Първият е причинен от бактерии и се лекува със сулфонамиди или антибиотици. Симптомите са повишена температура, втрисане, болки в долната част на гърба и често уриниране. Това се смята за остра форма за заболяването и е доста често срещано при млади мъже. Вторият вид простатит е хроничен и е причинен от бактерии като ешерихиа коли и хламидии. Третият вид простатит, според уролозите, не се причинява от бактерии, а от стресови нарушения при свръхнапрежение в тазовите мускули. Те са на мнение, че най-добрият начин за борда с този вид простатит са упражненията, които намаляват напрежението и стреса, смекчавайки симптомите му.
Вторият главен проблем с простатата е уголемяването (хипертрофията) поради хормонални промени, настъпващи с възрастта или „външни фактори“. С напредването на възрастта нивото на тестостерон спада, докато това на естроген, пролактин, лутеинизиращ и фоликостимулиращия хормон бавно започват да се покачват. Поради тази причина, в простатата се натрупва тестостерон и под въздействието на ензима 5-алфа редуктаза, той бива преработен в дихидротестостерон (ДХТ) – същият води и до оплешивяването, при употребата на стероиди. ДХТ пък се свързва с тъканта на простатата, карайки клетките и да увеличават размера си и да се делят, водейки до нейната хипертофия. В този случаи стероидите заслужават специално внимание – само си помислете, какво може да се случи в тялото на клинично здрав мъж, употребяващ стероиди, чиито биологични нива на тестостерон са природно завишени. При всеки един анаболен андроген стероид (ААС) се споменава, че един от страничните му ефекти е уголемяване на простатата, което според много учени е необратимо. Измененията започват веднага след приемането им, като след дълго време на натрупване се наблюдават качествени изменения и няма гаранция, че увеличаването на простатата няма да започне още в ранна възраст. Това уголемяване стеснява пикочния тракт и го избутва срещу пикочния мехур – в близо 90% това е най-често срещаното нарушение на нормалната функция на простатата, при мъже над 50 годишна възраст. То е крайно неудобно, ощетява на нормалния сън, ограничава ежедневието и води до нарушения в сексуалния живот. Уголемяването на простатата е прогресивен процес – над 60% от мъжката част от населението, между 40 и 60 години знаят какво значи това, но опасността дебне още на 25 годишна възраст. Заради този прогресивен характер учените смятат, че почти всички случаи на проблеми с простатата остават неоткрити, а близо 90% от случаите на рак остават незабелязани, докато не преминат момента за най-успешно лечение. Въпреки, че диагнозата трябва да се постави от специалист, има симптоми, които мъжете трябва да познават.
Един от първите симптоми е честото уриниране вечер – 3-5 и повече пъти, което бързо може да премине в парещо или болезнено усещане, съпроводено със затруднено започване и/или свършване. С напредване на заболяване се появяват възпаление и подуване, които трудно могат да бъдат открити при преглед, прекъсване на уринирането, задържане на урина, болка в долната част на гърба и пикочния мехур, намалено сексуално влечение и други. Пренебрегнато и оставено без лечение, уголемяването на простатата може да доведе до доста усложнения и хроничен простатит. При продължително задържане на урината, уреята и другите азотни отпадъчни продукти навлизат в кръвния поток и водят до бъбречна недостатъчност. Милардерът Хуард Хюз дълго време пренебрегваше увеличената си простата, която бързо се разви в сериозна инфекция и купищата пари не успяха да го спасят, в край на сметка това доведе до фатален край. Това се случва в бъбречния институт, специализиран диализа и инфекции, който носи неговото име. Ако състоянието му е било открито навреме, той щеше още да е жив. Един от президентите на САЩ – Роналд Рейгън, по време на мандата си и престоя му в Белия дом, претърпя операция на уголемената си простата, едно от най-добрите решения в такава ситуация. И двамата не са употребявали стероиди.
Самата операция води до редица усложнения, в това число и импотентност, а при някои мъже, с течение на времето се налага и допълнителна операция, тъй като хормоналните скрити въздействия, причинили уголемената простата, продължават да действат. За някои решението медикаменти, произведени от билката saw palmeto, а други са на мнение, че медикаментите има ограничено, ако изобщо имат такова, въздействие над уголемената простата. Медикаментът Proscar има способността да задържа отделянето на ензима, преработващ тестостерона в ДХТ. Според много учени обаче, такива медикаменти не само неефикасни, но и водят до загуба на либидото, импотентност и проблеми с еакулацията при почти 15% от използващите ги. За простатата високо рисков е андростенедиона, да не говорим за стероидите.
Най-лошият от всички вариант е третия – рак на простатата. При мъже над 75 годишна възраст, на всеки 11 човека един го развива и е вторият по смъртност, след белодробният, както и факта, че е най-често срещам при мъжете. На пръв поглед бива оприличен като рак при възрастните хора, но истина е доста по-дълбока. Процесът започва още в 20-тата, 30-тата или 40-тата годишнина на силният пол. И тъй като рядко се правят редовни тестове, над 60% от случаите остават неоткрити, докато не стане твърде късно.
Как да се предпазите от този проблем?
На първо място е физическата активност. Човек, изгарящ средно 4000 калории седмично, по време на тренировка, намалява риска от усложнения с простата с 47-88%, за сравнение с такъв, изгарящ 1000 калории седмично. Рискът за простатата се увеличава и с покачването на телесно тегло. В сравнение с човек с нисък процент подкожни мазнини, при средно пълен мъж рискът нараства с до 3 пъти, докато пълният мъж е с 4 пъти по-голям шанс за усложнения. Високо мазнинните диети също крият рискове за простата, поради повишените нива на холестерол. Заседналото ежедневие, богатата на червено месо диета, кафето, алкохола, продължителна сексуална активност, дефицит на цинк, есенциални мастни киселини, плодове и зеленчуци могат да са причина за забързано развитие на страданието. Сред хранителните вещества, забавящи уголемяването на простатата са: ликопенът, съдържащ се в доматите, тиквените семки, зелен чай, селен, витамин Е, соя, аминокиселините L-аланин, глутамична киселина и глицин, както и сулфоран от кръстоцветни зеленчуци. Учените са открили една интересна зависимост – случаите на рак нарастват при ограничен прием на Витамин А. Това може и да бъде обосновано. Витамин А е основен в клетъчната диференциация и затова консумацията на боб, грах, домати, стафиди и други сушени плодове намаляват опасността. Едно обаче е сигурно – пушенето повишава този риск. Кадмия в цигарите взаимодейства с цинка и го измества от простатата.
