Когато получите мускулна травма – заради пренапрежение, скъсване, разкъсване или исхемия, възстановяването протича в няколко фази. Първо, веднага след скъсването на влакната те започват да се разграждат (дегенерират). Това става успоредно с възпалителния процес. Възпалителните клетки нахлуват в травмираната зона и разчистват засегнатите клетки или миофибри, отделяйки разтежни стимуланти като инсулиноподобният фактор на растежа 1 (IGF-1), даващи началото на втората фаза – регенерацията. При този процес има баланс между образуването на съединителна тъкан, подобна на тази при белезите, и синтеза на нови миофибри. Наличието на миостатин насърчава образуването на белегова тъкан и размножаването на миофибралите. Ако са достатъчно тежки, в край на сметка, всички травми водят до образуването на белегова тъкан. Наличието ѝ в мускула до деформира, намалява силата му и увеличава риска е повторна контузия. С други думи, трябва да се ограничи формирането на белегова тъкан.
Типичното възстановяване на мускулни травми включва прилагането на лед, топлина, ултразвук, компреси и мануална терапия. Фармакологичното лечение включва контрол върху възпалителния процес, чрез употребата на нестероидни противовъзпалителни медикаменти и други такива за ограничаване на болката. Учените обаче стигнаха до факта, че възпалението спомага при по-нататъшното възстановяване на тъканта. Щом не трябва да ограничаваме възпалението, как да забързаме възстановяването? На първо място, като стимулираме производството на нови миофибри. Това става, чрез забързване на растежа или чрез употребата на растежни фактори. Добавката на инхибитори на циклооксигената-2 (СОХ-2) ограничава възпалението, но пък намалява производството на на миофибласти (мускулна тъкан), като стимулира образуването на белегова такава. Второ – можем да задържим образуването на белегова тъкан и трето – да забързаме разграждането ѝ.
За стимулиране образуването и размножаването на миофибри ИПФР-1 е силно удачен. Лошото е, че може да стимулира и образуването на белегова тъкан. Има други средства, например декотрин, който е богат на Леуцин. Инжектиран директно в травмираната тъкан, той забързва синтеза на миофибрали, докато възпрепятства този на белегова тъкан. Сходно е действието и на Сурамина, задържащ отделянето на миостатин и ускоряващ възстановяването. Той обаче е доста токсичен и може да навреди на работата на бъбреците, да причини обриви и други.
Други удачни за употреба препарати са блокерите на ангиотензните рецептори, който се предписват при завишено кръвно налягане. В зависимост от дозата, те ограничават натрупването на съединителна тъкан и ускоряват възстановяването. Но и те крият своите рискове – има вероятност кръвното ви да падне прекалено ниско и да повишите риска от инсулт.
Има и други начини за забързване на възстановяването – нандролон, кортизон, ултразвук и т.н., но продължителният прием води до спорни резултати. Щом веднъж се появи белегова тъкан единственият начин за отстраняването ѝ е хирургичен, но шансът за повторното ѝ образуване е висок.
