Миозитът представлява асептично мускулно възпаление. Ако вече сте си задали въпроса, какво е асепртично възпаление, ето и отговорът – възпаление, породено, не от бактерия, а от химични и физични фактори. Разбира се, съществуват и инфекциозни мускулни възпаления, причинени от бактериална инфекция, но не за това сме тук.
Причината за проява на мускулни възпаление при хората, най-вече културистите, е механичното натоварване (физична причина). Връзката между миозита и бодибилдинга се крие в пренатоварването на някои мускулни групи. Внезапното пренатоварване на мускула води до дегенеративни промени в неговата структура. Това са промените, при които се нарушава нормалната структура на дадена тъкан. В този случай, преантоварването води до микроскопични, а понякога и ясно видими изменения в мускулната тъкан.
Какви биват те?
За да разберете механизмът на възпалението, преди конкретно да отговорим на въпроса, както винаги, ще разгледаме анатомията. Както знаете, мускулът е съставен от обвити в мускулна обвивка (фасциа) мускулни влакна. Последните на свой ред са съставени от миофибрали – съставени от актин, миозин и други протеини, отговарящи за акта на съкращението. Между мускулните влакна, в тяхната обвивка, са разположени миниатюрни кръвоносни съдове, доставящи хранителни вещества на мускула, и нерви, контролиращи нормалната му функция – съкращението. Когато мускулът подложен на моментно натоварване, непосилни за текущото им състояние, в мускулните влакна и обвиващата ги фасция възниква пренапрежение, водещо до преразтягане и микроразкъсвания. Именно тези микротравми водят до последвалото възпаление. То се характеризира със следната клинична картина: оток на тъканите, лекостепенно подуване, възможност за зачервяване в съответната област и повишена локална температура, болка при мускулно съкращение и нарушена функция. Това възпаление започва да се развива веднага след получаването на травмата, но описаната до тук клинична картина се проявява часове по-късно. Болката е със специфичен характер – постоянна, тъпа, засилваща се при опит за мускулно съкращение и директен натиск върху него, като не дава покой на пострадалия. Когато не бъде лекувана тя не затихва за дълъг период от време и обикновено не се наблюдава облекчение при промяна в позицията на крайника. За разлика от тази болка, болката при преумора на мускула (мускулна треска) не е постоянна, провокира се от движение, има остър характер, затихва спонтанно и намалява при определено положение на засегнатата част от тялото. Ако разкъсванията са по-големи и биват засегнати кръвоносни съдове, доставящи хранителни вещества за съответния мускул, травмата става видима, чрез излялата се в подкожието кръв, а мускулното възпаление е само част от получилата се клинична картина.
Употребяващи анаболни андрогенни стероиди са в рисковата група, тъй като колкото повече актин и миозин биват синтезирани, поради употребата на спортно-фармакологични продукти, толкова по-силен става мсукула, тежестите се покачват, а заедно с тях и риска от пренатоварване и появата на миозит. В близо 90% от случаите, той възниква заедно с инсерционит.
Лечението на асептично мускулно възпаление е комплексно. То започва с доставянето на покой на съответната мускулна група, дори е желателно обездвижване с фиксиращи връзки. Добре е веднага да се започне лечение с нестероидни противовъзпалителни медикаменти (волтарен, аулин, милгамма, дексофен и други) под формата на перорални таблетки и мазила за локално приложение. Няколко дни след това (4-5 дни) е препоръчително да се започне с прилагането на физиотерапевтични процедури, включващи интерферентен ток. За незнайно кой път ще споменем, че най-доброто лечение е профилактиката – най-добре не подлагайте тялото и мускулите си на непоносими за тях натоварвания, интензитет и обем. Получени веднъж, такъв вид травми отшумяват бавно, а оставят след себе си и сраствания, които също могат да донесат неприятности.
