Вредният ефект на диуретиците се дължи на обезводняване, хипокалемия (дефицит на калий) и хипернатремия (прекомерни нива на натрий). Симптомите при употребата на такива вещества са в следствие на споменатите състояния – обезводняването е причина за ниско кръвно, замаяност, разрушаване на мускулни клетки (рабдомиолизис), загуба на съзнание и дори в някои случаи смърт, причинена от сърдечен удар. Диурретиците могат да въздействат и с нестероидни противовъзпалителни медикаменти (като аспирин), сулфонамиди, антикоагаланти (медикаменти, против кръвосъсирване), препарати за химиотерапия при ракови образувания и антибиотици – комбинацията им е противопоказна.
Рязката загуба на вода води до рязко спадане на съдържанието ѝ в кръвта, което предизвиква и спад в кръвното налягане. Културисти, употребили големи дози диуретици усещат замаяност и безсилие – мозъкът страда от недостиг на кислород и хранителни вещества. За това, ако сте решили да използвате диуретици, то най-добре е да бъде под лекарско наблюдение или най-малко под редовен мониторинг на кръвното налягане. Вреден ефект на обезводняването е и умирането на мускулните клетки (рабдомиолизис). При силно обезводняване и злоупотреба с диуретици, мускулните ви клетки умират, точно обратен на търсеният от вас ефект.
Хипокалемията (ниските нива на калий) има вреден ефект върху сърдечната дейност, контракциите на сърцето, умора и мускулна слабост. Най-бързият начин да смекчите тези ефекти е чрез директно вливане на магнезий. Хипокалемията ще предизвика и рабдомиолизис, за това щадящите калия диуретици са по-добрият избор. Ако използвате диуретици, които влияят негативно на калия ще извлечете полза от приема му под формата на таблетки (суплементи), но никога не употребявайте добавки, съдържащи калий, в комбинация с диуретици, които го задържат! Нещо повече, суплементите съдържащи калий не трябва да се приемат постоянно и за прекалено дълъг период от време, тъй като може да се стигне до хиперкалемия (твърде високи нива на калий), а от там до сърдечен удар и смърт.
Хипернатремията води до нарушения в нервната система и мускулни схващания, но е рядко срещана, тъй като билдерите обикновено ограничават приема на натрий. Тиазидните и бримковите диуретици водят до алкализиране на кръвта. Това затруднява притока на кислород към клетките, което прави и най-простите движения сложни. Алкалността нарушава и сърдечната функция – сърцето започва да бие нередовно.
Освен всички споменати медицински проблеми, диуретиците могат да причинят и свиване на мускулите. В най-добрия случай това е загуба на извънклетъчна вода, докато мускулите остават напомнени и пълни с вътрешноклетъчна вода. Но това не винаги е така. Нивото на водата в клетките и извън нея зависи от електролитната ѝ концентрация извън клетката. Ако тази концентрация извън клетката е по-висока, клетката изхвърля вода, като мускулите става по-малки и свити. Загубата на клетъчна вода може да повреди много телесни тъкани – мускулни и нефрони. Това е причината опитните състезатели да избягват „резките изпълнения“ и достигат пикова форма по-плавно. Лошото е, че с времето тялото се изменя, а с това и точното количество диуретици, правейки оцелването на дозата доста по-трудно. Обикновено състезателите взимат 1-2 дози в деня преди състезанието. В деня на състезанието, на сутринта, се взима още една доза и се започва чакане, в това, дали ще се изхвърли достатъчно вода. Ако ефекта е незадоволителен се повтаря процедурата, докато се стигне до желаният ефект. Обикновено по-силните диуретици и тези водещи до загуба на калий се използват в деня преди състезанието и преди излизане на сцена, а за по-дълги периоди се използват по-меки вещества.
Ласиксъът е бримков диуретик, повишаващ изхвърлянето на вода, натрий, хлор и калий. При орално приложение ефектът е в рамките на 60-90минути, а при инжекционно приложение, ефектът е значително по-бърз. За това е и толкова употребявана – достигане на пикова форма за максимално кратко време. Полуживотът му е около 1.5 часа, а доза от 80мг дневно, при човек с нормална бъбречна дейност е свръх опасна. Друг диутетик от същото семейство е бумексът, с полуживот по-малко от 2 часа. 1мг буксес се равнява на 40мг ласикс, като и двата водят до изхвърляне на калий, за това и се комбинират с калиеви суплементи.
Алдактонът е алдостеронен антагонист, тоест диуретик, който щади калия. Билдерите прилагат 50-100мг дневно от него. Въпреки, че това е далеч от препоръчителната дневна доза, за човек с нормален воден баланс, това не ги спира. От друга страна, той е сравнително мек диуретик и страничните ефекти са значително по-рядко срещани. Друг също толкова мек и задържащ калия диуретик е спиронолактонът, комбиниран или с фуросемид (ласикс), или с хидротиазид. Задържащият му калия ефект противодейства на изхвърлянето на калий, причинен от другите две съставки, така че може да взимате ласикс в значително по-малки дози и пак да достигнете желаният ефект. Лошото е, че за да определите дозата, вие се доверявате единствено на огледалото, а това може да бъде доста опасно. Триазидните диуретици се взимат най-често в дози 50-100мг. Някои от тях са със сравнително дълъг полуживот – до 4 часа, което може да бъде опасно да булдерите, които нямат толкова време между отделните приеми. А информацията за полуживота на всяка субстанция е в основата на определянето на точната доза – ако той е дълъг, вие лесно може да предозирате.
Билдерите употребяват диретици, не само за да изхвърлят ненужната вода. Те ограничават приема ѝ (и този на натрий), за да намалят нейното количество в тялото. Освен, че употребяват диуретици, в последните 24-48 часа преди състезанието, те дори не пият вода. Това е основна грешка – имено в този период НЕ бива да се спира водата. Някои консумират по 3/4 часа вода, за всяка чаша отделена урина. Вземате ли диуретици това няма да е нужно – на външният ви вид няма да се отрази, но със сигурност ще има негативен ефект върху вашето здраве. Освен това, натрият отговаря за транспорта на глюкозата в тялото, а прекратите ли приема на този електролит, вие ще си придадете плосък вид, тъй като мускулите са лишени от глюкоза.
Какво трябва да знаете, ако прекалите с диуретиците?
Най-важното нещо е веднага да приемете вода. Ако страничните ефекти не са толкова тежки, културистите най-често консумират напитки, възвръщащи електролитния баланс. Ако те обаче са силни и остри – неконтролируеми схващания, неестествено сърцебиене, повишена сила на контракцията и други, то вие имате нужда от „Бърза помощ“ и то веднага! В болницата ще ви прелеят хипертоничен (при ниско кръвно налягане и/или хипонатремия) или хипотоничен (при хипернатремия) физиологичен разтвор, ще ви дадат калий или каквото е нужно, стига да сте в състояние да говорите и да обясните какво сте сторили.
Как се запълва водния запас след състезание?
Това става най-добре веднага след сцена със спортна напитка, попълваща електролитния запас. Приемът на дестилирана вода не е удачен, както и на алкохол – той също е диуретик.
Всички, без никакви изключения, трябва да знаят, че диуретиците са опасни. Трябва да сте наясно с полуживота им и възможните странични ефекти при всеки от тях. Така ще успеете да разчетете предупредителните сигнали, ако сте стигнали твърде далеч.
