Много спортисти се оплакват от болки в кръста, най-вече тези, предпочитащи силовите тренировки и тренировките с максимални тежести. Най-често тези болки са причинени от хронично претоварване на тази част от гръбначния стълб. Гръбначният стълб, най-просто казано, е изграден от прешлени, междупрешленни дискове, мускули и връзки, обграждащи цялата му структура. Подредени един над друг, прешлените и техни дъги, образуват канал, в който е разположен гръбначният мозък, от които излизат коренчетата на всички гръбначно-мозъчни нерви. Тези нерви имат за цел да инервират всички мускули в човешкото тяло.
При нормално състояние и ежедневие, гръбначният стълб е подложен на множество вътрешни и външни натоварвания – компресионни (от горе надолу), ротационни (въртящи), тензионни (теглещи) и други. Една от най-натоварените, и същевременно най-подвижни части от гръбначният стълб е неговата поясна част (кръста). Всички културисти са наясно, че при всяко едно упражнение, точно тази част от тялото, е подложена на най-голямо натоварване. Задачата на междупрешленните дискове е да поемат и омекотяват споменатия товар при подобни упражнения. Тези дискове са съставени от фиброзна капсула и пулпозно тяло. Това тяло е разположено вътре в капсулата и именно то омекотява товара. Когато използвате прекалено големи тежести се получава състояние, наречено „амортизиране на амортисьорната функция на междупрешленните дискове“. Това натоварване води до микроскопични пукнатини в фиброзната капсула, нарушавайки кръвоснабдяването. В резултат се получава възпаление в участъка от капсулата и прорастване на нездрава съединителна тъкан е нея. При последвали натоварвания, тази нездрава тъкан бива повторно разкъсана и обхваща по-големи участъци от фиброзната капсула. В даден момент това нарушава функцията на фиброзната капсула, състояние познато на хората като дископатия. Патологично променената фиброзна капсула не успява да удържи пулпозното тяло и то, поемайки товара, избутва нездравата тъкан, като притиска коренчетата на гръбначните нерви.
Появилата се б0лка може да бъде остра или тъпа, в зависимост от времето и начина, по който коренчетата биват притиснати. Въпросното коренче също се възпалява и при консултация с доктор получавате диагноза радикулит (на латински това означава коренче). Притиснатото коренче стимулира инервираните от него мускули да контрактират (свиват) продължително и болезнено. Сега може би ви става ясно, защо страдащите от дископатия замръзват в дадено позиция. Много често по-слабите болки, водещи до ограничени движения и дори невъзможност за движение, са ранен сигнал за дископатия, която по-напреднал стадии бива диагностицирана като дискова херния. При дискова херния, върпосната фиброзна капсула е до толкова повредена, че е необратимо състоянието ѝ и се е образувало херниална торбичка или сакче. Част от фиброзното тяло е преминало в споменатото сакче и трайно е притиснало коренчето на нерва, при което се получават постоянни и трайни болки, най-често в задното бедро и седалището. Дисковата херния е крайният стадий на увреждане на междупрешленните дискове, ако не се предприемат мерки.
Всички трениращи трябва да са наясно, че гореспоменатите симптоми на нарушени междупрешленни дискове могат да протекат без никаква болка и да не се появят с години, докато не е прекалено късно. Появата на болка в кръста е в резултат на прогресивни дегенеративни процеси, пренебрегвани за дълъг период от време.
