Не малко материали са написани за влиянието на алкохола върху общото физическо и психическо здраве, но специално за ефекта му върху спортната кондиция се знае прекалено малко. Тук ще си зададем въпроса, до колко е необходимо пълно алкохолно въздържание и ще открием отговора му.
Етиловият алкохол (етанол) е високо калорично съединение, получено при ферментацията на захарите в растенията. Молекулата му е с дуалистична характеристика и се разтваря както във водна (полярна), така и във мазнинна (не полярна) среда. Абсорбацията на приетия орално алкохол става главно в тънките черва и стомаха. От там той навлиза в кръвния поток и попада в черния дроб, където бива метаболизиран в ацеталдехид и ацетат. Това става, чрез помощта на намиращите се в черния дроб ензими. Активността им се определя от генетично заложени фактори и от това, колко честа е употребата на етанолови напитки. Метаболизираният алкохол циркулира в кръвния поток и достига всички тъкани и клетки в организма.
Директният потискащ ефект на алкохола върху централната нервна система (ЦНС) се дължи са факта, че той безпрепятствено преминава през кръвно-мозъчната бариера. Потискащият ефект е най-силно изразен върху голямомозъчното кълбо (неокортекс), отговорен за висшите корови функции и рационалното мислене. Употребата на алкохол повлиява негативно върху някои структури на мозъка, включително и тези на лимбичната система (отдела на мозъка, отговарящ за чувствата и спомените). Крайният резултат е загуба на контрол върху рационалното мислене и емоциите, емоционалните пориви и намалена самокритичност, а в някои случаи и агресия.
От биохимична гледна точка, действието на алкохола върху нервната система е в резултат на вторично образуване на по-голямо количество потискащи невротрансмитерни мозъчни субстанции (гама-аминомаслена киселина GABA). При хроничен прием на етанолови напитки се отчита спад в количеството на GABA-рецепторите, което при състояние, познато като „алкохолен глад“, води до свръх възбуда. При това състояние нормалното действие на механизма, който потиска невроналната дейност, бива изцяло повлияно от алкохола. Ясно се отчитат симптомите на алкохолна абстиненция: нервност, превъзбуда, неспокойствие, треперене на крайниците и други.
Освен функционални нарушения, хроничният прием на алкохол води до риск от структурни промени на мозъчното вещество (коорва атрофия), в резултат на прогресивна загуба на нервни клетки. Клетъчната смърт в случая е в резултат на друга медиаторна система – глутаматната. Глутаматът представлява невротрансмитер, който предизивква нахлуването на калциеви йони в клетката. Последните са основните причинители на невронална клетъчна смърт. Често употребата на алкохол може да доведе и нарушения на съня. Общият седатативен ефект допринася за по-лесно заспиване, но за сметка на това, качеството на този сън е нарушено. Той става повърхностен и неспокоен, с характеризиращи се промени в отделните му фази. След събуждане остава чувството за недоспиване и умора.
Намалената концентрация след употребата на алкохол е в резултат на потискане на неорокортекса. Резултат от нарушено функциониране на асоциативните му полета са забавено време за реакция и нарушена координация. Функцията на тялото да се термолегулира също е нарушена, заради потискането на функциите на нервната система. Заради рефлекторното разширяване на малките кръвоносни съдове в периферията е възможно да възникне хипотермия, която при ниска температура може да е опасна за здравето.
Чрез научни експерименти е доказано, че гореспоменатите ефекти на алкохола могат да бъдат наблюдавани до 48 часа след консумацията му. Нарушената кондиция на атлета, в този период, могат да доведат до негативни резултати в спортните му постижения.
