За него става дума изключително рядко – и по-скоро за последствията му. Състезателите, успели да намерят тайната за контрол над отделянето му, пазят методите си изключително добре, тъй като от него зависи сухият и завършен вид на сцената. Други пък не са запознати с теорията, но пък практиката им е показала неща, които не са наясно как да обяснят. Отстраняването на надбъбречната жлеза, от която той се отделя, води до смърт в рамките на само няколко дни, поради няколко ключови фактора: концентрацията на калий в извънклетъчната течност рязко се повишава, изхвърленият с урината натрий е в големи количества, заради което концентрацията му в извънклетъчната течност рязко спада, с това спада нивото и на извънклетъчната течност и кръвта, сърдечната дейност се затруднява, сърдечния орган функционира трудно и се стига до сърдечен удар.
Алдостеронът е основен стероиден хормон, с минеракортикоидно действие, секретиран от zona glomerulosa – най-външната, под капсулата на надбъбречната жлеза. Основната му функция се свежда до задържането на сол (натрий) и вода като по този начин обезпечи нормалното кръвно налягане. Това се случва чрез реабсорбция на натрия през дисталните тръбички на бъбреците. Алдостеронът е най-мощният хормон, регулиращ електролитния баланс в тялото. Той има директно въздействие върху бъбреците, принуждавайки ги да намалят отделянето на натриеви йони (със съпровождащо съдържание на вода) и да засилят отделянето на калиеви йони. Тоест, той въздейства директно върху натриевия баланс в тялото и върху това, дали да се задържа вода в междуклетъчното пространство. Алдостеронът има и индиректен ефект: високото му ниво повишава извънклетъчната течност. Това на свой ред повишава кръвното налягане с последващо повишаване на обема кръв, която сърцето изтласква с всеки удар.
Основните регулатори на отделянето на алдостерон са концентрацията на калиеви йони в извънклетъчната течност (дори минимални колебания в нивата на калий в кръвта водят до отделяне на алдостерон) и ангиотензин 2. Фактори, стимулиращи секрецията на алдостерон, са и андрокортикотропния хормон (само при краткотрайна стимулация) и – учудващо – недостига на натрий. Тоест недостатъчният прием на сол стимулира алдостерона. Други негови стимулатори са оралната естрогенна терапия, бременност, продължително стоене в изправена позиция и високо ниво на стрес о всякакво естество. По време на упражнения, кръвоносните съдове в бъбреците се стесняват и в кръвни поток се отделя ензима ренин. Този ензим стимулира отделянето на друг хормон – ангиотензин, каращ надбъбречната жлеза да отделя алдостерон.
Признаци за прекалено високо ниво на алдостерон са зачервено подуто лице, усещане за натрупване на високо налягане в лицето, високо кръвно, задържане на вода, с подуване на крайниците. Някои медикаменти и препарати могат допълнително да повишат нивото му – диазоксидът, хидралазинът и нитропрусидът, а други могат да го намалят – флудрокортизонът и пропранолонът.
Алдостеронът е с много къс полуживот, само 15 минути. Тоест тялото намалява неговата концентрация на половина на всеки 15 минути, а са нужни 3-4 дни за да се адаптираме към промените на калия и сол в храната. Количеството на този хормон при двата пола може широко да варира, като е зависимо от количеството приета сол с храната или в зависимост от това, дали сте прави или седнали в момента на вземане на кръвна проба. Ако сте прави, нормата е 5 до 30 нанограма на децилитър (ng/dl) и е още по-високо ако сте стоели изправени поне 2 часа преди пробата, а ако сте легнали -3 до 10 ng/dl. С напредването на възрастта способността на надбъбречната жлеза да отделя алдострон бавно намалява, а това става по-добре изразено при недостатъчен прием на сол. Патологично завишеното отделяне на алдостерон, в комбинация с прекомерно задържане на сол и вода обикновено е причина за оток.
Какво значи това за вас, билдерите?
Според широко разпространени заблуждения, циркулиращи в спортните срещи, за диуретичният ефект на витамин В6, което е невярно, за високия прием на калий преди състезание, е и митът, че спирането на солта 4-5 дни преди излизане на сцена ще ви донесе желаният релефен вид. А в този случай, според Ерик Серано, може да се случи точно обратното – така ще повишите нивото на алдостерона, с последващ катастрофален вид. Според него освен ренина и ангиотнзина калият (не солта) е основният регулатор на алдостерона, директно стимулиращ отделянето му. Това обаче не е единственият електролит, контролиращ алдостерона: повечето калий също въздейства върху него, въпреки че не е така директно, както калия. Повечето билдери са на мнение, че солта е причина за задържането на вода, но истината е точно обратната. Натрият е само един от електролитите в човешкото тяло и ако крехкият им баланс бъде нарушен, това води до подпухнал и воден външен вид. Практиката да се прилагат хранения с минимално или никакво съдържание на сол – а с това с повишава алдострона, даващ сигнали на тялото да наблегне на натрия, за да съхрани правилния електролитен баланс, повечето алдостерон пък задържа вода под кожата… сещате за как свършва всичко, нали? Правилното решение е седмица да повишите приема на сол, с цел тялото да намали отделянето на алдостерон. Според Том Прис, подготвял се с този метод, това може да стане по следния начин: от събота до сря, включително, увеличете приема на сол. От четвъртък рязко я спрете – до колкото е възможно това – като преминете на пилешки и пуешки гърди, както и други източници на протеин, но бедни на натрий. Това важи и за въглехидратите. Когато в последните 2 дни преди състезанието солта в тялото е ограничена, то продължава да я отделя заедно е водата. То се старае да поддържа правилния баланс между органи, електролити и т.н., така че, ако в предишните дни натрия е бил в излишък, то акцентира върху възстановяването на предишното статукво. В случая това значи връщане на нормалното количество натрий, чрез отделянето му заедно с вода в много бързи темпове. Претоварвате рязко тялото и то дава адекватен отговор, докато чрез принципа на обратна връзка открие, че натрия е в норма. Обикновено за това са нужни 48-60, които могат да ви спечелят или провалят състезанието ако не си изиграете картите правилно, още повече, че всяко тяло е индивидуално и реагира също толкова различно. А ако нямате състезателни амбиции и всичко тук ви служи само за информация, не е нужно да пренебрегвате алдостерона. В тялото има първостепенни и второстепенни хормони, но всички те са еднакво важни за общото здраве.
