Хондропатията е честа травма при силови атлети и като цяло анаеробно занимаващи се. Това не е възпаление, което може изцяло да бъде излекувано, а всъщност, колкото повече се натоварват ставите, толкова повече то се задълбочава. За да я избегнете се изисква честа профилактика, за която ще говорим в края на статията, а за да разберете това състояние, нека първо погледнем анатомията на ставите и в главност коляното.
Всяка една от ставите в човешкото тяло е покрита от хиалинен хрущял. Основната му функция е да намали триенето между двете повърхности при движението в ставите. Но с течение на времето този хрущял започва да се износва и именно този дегенеративен процес е причината за болката в ставите. Когато систематично са изложени на натоварване, този процес може да се забърза и изостри, а най-силно засегната в случая е колянната става. Тя е плоска става с обли краища (модифицирана), а капачката, включена в сухожилието на мускулаquadriceps femoris, е обгърната от най-дебелата обвивка от сегментите на опорно-двигателния апарат и има 5 повърхности. При преминаване от флексия (сгъване) към екстензия (разгъване) различни части от нея влизат в контакт с бедрените кондили – заоблените повърхности на бедрените кости, между които тя се движи. Ненормалната ѝ траектория на движение или структурни промени по нея могат да доведат до пателофеморална артралгия или казано на разговорен език – болка в ставата, в резултат на триене по повърхността на бедрото. Тя се допира до бедрената кост, вплетена е в предната част на ставната капсула и е свързана с големия пищял, чрез своята връзка. Подобно на всяка друга става, и около тази, са разположени много бурси – торбички със синовиална течност. Когато клякате, капачката се приплъзва надолу, а когато ставата – нагоре. Ако налице е ограничение в подвижността ѝ флекисята (амплитудата на движение при свиване) също бива засегната, което може да доведе и до нарушение при екстензията (разгъване).
Каква обаче е ролята ѝ, в сложната биомеханика на коляното?
Колянната капачка има способността да отдалечава сухожилието на квадрицепса от остта на движение, повишавайки биомеханичната ефективност на разгъването на коляното. Тя направлява и движението на сухожилието, намалява триенето му, осигурява механична защита на хрущяла на бедрените кондили и придава добре познатият ни естетичен вид на коляното. При изпълнение на клек под 30 градуса, капачката притиска бедрената кост. Това притискане и съизмеримо с теглото на тялото и се покачва до 3 пъти при изкачване на стълби, анаеробика и бягане, а при клек, натоварване с тежести и коленичене, това достига 8-10 пъти. Според това, колко точно е сгънато коляното, различна част от капачката има контакт с бедрената кост. Така натоварването бива разпределено по-ефективно, а хиалинният хрущял е съхранен. Струва си да споменем и самото натоварване – при вървене то е 0.3 от телесното тегло, но при клек без тежест това рязко скача – до 7 пъти теглото на тялото. Може да си представите, колко голямо е при изпълнение на клек.
В следствие на приложения натиска по време на тренировки върху сравнително малката повърхност на ставата и действието на силите на триене – неизбежни при флексия и екстензия на колянната става, хрущяла на капачката е много лесно раним. Отключващи това са директните травми и множеството микротравми, в следствие на свръхнатоварване в културизма и други спортове, агресивната следоперативна рехабилитация, ранна спортна специализация и т.н. Най-често развитието на травмата става постепенно, по-рядко внезапно, но не е задължително това да става по време на усилие. Най-често оплакванията са за болка с променлив интензитет, като в началото тя е силна, след което отшумява, но остава чувство на дискомфорт. Болката е локализирана зад капачката или по страничните ѝ ръбове. Характерно за хондропатията е невъзможността да стоите в седнало положение за дълъг период от време – постоянно изпитвате нужда да станете или изпънете краката, а това създава чувство на пукане и затрудненост. Друг симптом е затрудненост при изкачване и слизане на стълби или след тежка тренировка. В ходя ѝ тя може да бъде провокирана от всяко едно упражнение за долната част на тялото и системни (4-5 пъти на седмица) анаеробни натоварвания на твърда повърхност. За това и тук подборът на правилните обувки е изключително важен. С течение на времето хрущялът изтънява, губи гладката си структура, дори на места изчезва напълно. Това е най-тежката форма на хондропатията, след нея е хондромалацията, която ще разгледаме в друга статия. Макар не винаги, възможно е да се прояви умерено отичане на коляното и накуцване. В такива случай е нужна консултация с лекар, който да определи степента на страданието, като изхожда от формата и положението на пателата, болката при физически допир на хрущялните ѝ повърхности и срещуположно разположените заоблени краища на бедрената кост. Това са основните признаци на Хондропатията. Лекарят може да провери и за наличие на болка, при почукване върху пателата, наличие на хрущене при нейното движение и определяне за наличие на симптома на Кларк. Последното става с притискане на меките тъкани над основата на пателата, а пациента стяга квадрицепса. Ако в такъв случай усетите болка от задната повърхност на капачката и не успявате да задържите контракция, диагнозата е налице. Когато се извършат промени по тренировъчния режим и започне редовна профилактика, оплакванията намаляват. Възможно е и прогресивен характер на заболяването, с редуване на периоди с болка и такива без болка. В най-тежките и хронични случаи може да се стигне до преустановяване на спортните занимания.
Много от спортистите не обръщат внимание на профилактиката, но тя е от основно значение при лечение на Хондропатия – прием на ходроитин силфат, не повече от 500мг дневно. Често може да срещнете този продукт в комбинация с метилсулфанат (което е най-добрият вариант), както и вътрешноставни инжекции с хиалуронова киселина. Стандартните изследвания биват рентгенография на коляното под различен ъгъл, като с най-голямо точност е ядрено-магнитното изследване. Консервативното лечение включва покой и възстановяването на равновесието между мускулите в предната и задната част на бедрото (антагонистите). Ако споменатото до тук не даде резултат се изисква операция – мозаечна пластика и присаждане на хондроцити.
