Мазнините винаги са били отричани и набеждавани като основна причина за инфарктите, високия холестерол и хипертонията. Близо 70% от населението на развитите страни умира от болести, като на първо място са сърдечносъдовите заболявания (43.8%), раковите заболявания (22.4% ) и диабета (1.8%). Почти 50% от това население страда от наднормено тегло, а мазнините са част от този проблем.
Едва през последните няколко години, проучванията показват, че въглехидратите са по-голяма заплаха от мазнините и имат не по-малко вина за появата на болестите, от тях. Вече е доказано, че комбинацията от тези вещества е изключително опасна. Причината за това е, че количеството и видът на мазнините и въглехидратите имат решаващо значение за физическото ви здраве, сила, жизненост и стройна фигура, а когато с тях се прекалява, рискът от заболяване рязко се повишава.
Може ли да живеете без мазнини?
Мазнините служат основно за доставка на енергия, но тъй като съвременния начин на живот почти не изисква енергия, тя се складира като излишна телесна мазнина в тялото ви. При никакви обстоятелства обаче не се отказвайте от мазнините, защото те са част от мембраните на почти всички телесни клетки, както и основен компонент в нервните и мозъчните клетки.
Също така, мазнините взимат участие в изграждането на хормони, подобряват кръвопотока, защитават вътрешните органи, подобряват работата на половите органи и безброй други важни за организма функции. Мазнините са жизненоважни за растежа, здравето, дееспособността и за живота като цяло, но трябва да приемате точното количество и подходящ вид от тях.
Видове мазнини и тяхното значение
Линоловата киселина (омега-6 мастна киселина) и алфа-линоленовата киселина (омега-3 мастна киселина) са незаменими мастни киселини – казано по друг начин, задължително трябва да си набавяте с храната. От тях организмът може сам да си синтезира всички други мазнини, важни за здравето. Много интересен факт е, че почти не съществува хранителен продукт, в който да се съдържат единствено споменатите незаменими мастни киселини.
Това означава, че организма Ви синтезира нужните му ненаситени мастни киселини от мононенаситената (омега-9), диненаситената (жизненоважна) линоловата (омега-6) и алфа-линоленовата (омега-3) мастни киселини. Друг интересен парадокс е, че толкова критикуваните наситени мастни киселини, всъщност оптимизират обмяната на веществата, въпреки че не са жизненоважни. Тоест, вместо да са причина за наднормено тегло, те спомагат отслабването.
От колко мазнини се нуждаете дневно?
Ако имате нормална обмяна на вещества, то вие трябва да приемате 30% мазнини, 30% протеини и 40% въглехидрати. Ако обаче сте склонни към затлъстяване, трябва да осигурите 12-15% от дневния си калориен прием от полиненаситени омега-3 мастни киселини.
Повишения прием на омега 3 мастни киселини ви осигурява ендогенния синтез на простагладнините, нужни на бъбреците за изхвърляне на излишните тъканни течности. Ако приемате 25-35г омега 3 дневно темпът на обмяната на веществата и темпът на изгарянето на калории под формата на въглехидрати и мазнини ще се повиши толкова, че вие ще изразходвате повече калории, от колкото сте приели с тези мазнини.
Липсата или дефицитът на определени мазнини води до глад и силно завишен апетит, което може д абъде причина за приемане на повече калории. Освен това се забавя и обмяната на веществата, което пък води до разходване на по-малко количество калории и в край на сметка до наднормено тегло. Спортистите имат същите нужди от протеин, мазнини и въглехидрати, но техните дневни калорийни нужди са малко по-високи.
Най-голяма роля за подобряване на спортните постижения играят късо-верижните, средно-верижните и полиненаситените мастни киселини. Дълго-верижните и ненаситените мастни киселини забавят тези процеси, а мононенаситените мастни киселини мастни киселинния нямат отношение към спортните постижения, но са важен източник на енергия и са от ключово значение за образуването на хормони.
Приемът на мастни киселини, съобразено с индивидуалните нужди на атлета, повишава оптималната обмяна на вещества, увеличава производителността, подобрява способностите за възстановяване и мускулно изграждане. Освен това увеличава и тъканните хормони (простагландините), които са от значение за справяне с мускулното натоварване. Чрез тях се избягват възпаления, разширяване на кръвоносните съдове и се възпрепятства кръвната коагулация.
Това означава, че приемът на подходящи мастни киселини, в подходящите количества, намаляват вероятността за тромбоза и допринасят за по-добро кръвообращение, стабилизират сърдечния ритъм, както и съдейства за по-добро оросяване на капилярите. Сами си направете извода какво е значението им за сърдечносъдовите заболявания, диабета, кожните проблеми, алергиите, артрита, астмата, менталните проблеми, хроничната умора, рака, СПИН, смущения в автоимунната система, антиейджинг и т.н.
