От доста дълго време се говори за щитовидния хормон и се твърди, че ако бъде взиман заедно със стероиди, ще ви помогне да покачите размери. Вярно ли е това? Употребявали цитонел например казват, че няколко седмици след това са изпитвали слабост в крайниците. На какво се дължи това?
Щитовидният хормон може значително да ускори метаболизма ви – ефект, желан от много атлети. Базираните на него препарати са широко разпространени – от спринтьори до боксьори, с надежда да свалят няколко килограма. Препаратът, който споменахме в началото е Мексиканската версия на произвежданият в САЩ – цитомел. С медицинското си име лиотиронин (Т3), той се продава в САЩ под името триостар в инжекционна форма. Не задълбочени изследвания върху Т3 показват, че този медикамент може да спомогне на атлетите да свалят подкожните мазнини. Но ако бъде взет погрешно може да е причинител на сериозни вреди. За съжаление, за щитовидните препарати циркулира прекалено неточна информация. Нека хвърлим малко светлина по тази тема. Щитовидната жлеза – ендокринна жлеза, секретираща хорммони директно в кръвния поток, е разположена в долната част на врата, отпред на гръкляна. Медицински здравата щитовидна жлеза наподобява формата на пеперуда. Тя произвежда две йодосъдъжращи съставки – Т3, познат като трийодотиронин и Т4 (тироксин). И двете съставки има много големи възможности да стимулират метаболитните процеси в организма. Заради структурата си и способността си да не се обвързва със специфични транспортни протеини и по-лесно се освобождава, Т3 е по-метаболитно активен от Т4. Относително слабите му обвързващи свойства обясняват бързото действие на Т3. Това ще рече, че той е силен препарат.
Щитовидните хормони повишават способността на тъканите в тялото да използват кислород, съдействайки на повдигането на базовото метаболитно ниво. Те също могат да подобрят метаболизма на въглехидратите, липидите и протеина. Всъщност, щитовидната жлеза има ефект върху всички органични системи на тялото, в това число и мускулите. Това може да обяснява чувството на слабост, за която заговорихме в началото. Когато спортисти употребяват подобни препарати, те претоварват организма си за времето им на действие и при тях се появяват много от симптомите, характерни за пациенти с хиперактивна щитовидна жлеза (болест на Грейв). Голямата разлика е, че спортистите употребяват щитовидни хормони за много кратък период от време (4-8 седмици), докато заболелите проявяват симптомите на свръх производство на щитовидната жлеза с години.
Една от особеностите на болестта на Грейв е мускулната дисфункция, проявяваща се в слабост и цялостна умора. Причината за това може да бъде открита на клетъчно ниво. Проведени през 2017 година научни изследвания, върху хора и животни, доказаха, че високите нива на щитовидни хормони са отговорни за по-ниско гликогенно съдържание, занижена активност на определени окисляеми ензими, промени в състава на мускулните влакна, по-изявено фосфорно-креатиново изчерпване и занижено Ph по време на мускулни контракции. Интересно е да споменем, че мускулната атрофия или намалената мускулна маса е компонент, свързан с свръхщитовидна активност.
Какво значение има това за вас?
Ако имате нормална функция на щитовидната жлеза, употребата на щитовидни хормони може значително да намали представянето ви във фитнес залата и дори да доведе до загуба на мускулна маса.
Известно е, ч спортистите осланящи се на слухове, не подкрепени мнения и твърдения от откъслечни изследвания, използват различни количества Т3. Страничните ефекти от приема на такива медикаменти включват тремор, главоболие, загуба на тегло, треска, сърцебиене, тихикардия (забързан сърдечен пулс), аритмия и дори спиране на сърцето. В добавка към това, жените употребяващи Т3, могат да изпитат промени в менструалния цикъл. Степента на усложнения от употребата и предозирането с Т3 могат да зависят в голяма степен от биологичната променливост и генетични фактори, както и от хранителни навици, нивото на сърдечно-съдовата активност и текущата тренировъчна програма. Някои могат да прилагат съвсем малки дози и да страдат от странични ефекти, докато други – не. Друг много важен фактори при употребата на Т3 са приложените андрогени или други анаболни медикаменти, които често биват вземани успоредно едни с други. Употребата на андрогени, хормон на растежа и/или подбрани В2-агонисти на теория ще усили липолитичния ефект на Т3. Ясно е, че при високи дози на препарати на щитовидна основа има риск от повишаване на метаболитното ниво и може да се доведе до протеиново разпадане. Има съмнения, че все още учените не са доказали едновременното приложение на анаболни стероиди може да предотврати катаболните процеси, по време на „щитовидния“ цикъл.
Има твърде малко информация, по темата за щитовидния хормон, въпреки че някои научни изследвания показват натрупване на значително количество мускулна тъкан, при хора страдащи от свръх производство на щитовидната жлеза, третирана с антищитовидни препарати. За психологичният ефект на щитовидните медика
