Да кажеш на бодибилдър, че хормона на растежа (ХР) е интересен медикамент е като да кажеш, че Арнолд Шварценегер е интересен културист. Има редица дискусии за ползите от този пептиден хормон като анболен препарат – неоткриваем от стандартния допинг тест, „фонтана на младостта“ и нещото, без което топ 10 на „Мистър Олимпия“ няма да е същото. За тези, които не са го употребявали, той е ключа към чистата мускулна маса, голяма сцена и призовите класации, тези които са го опитвали не казват и думичка, но няма да чуете негативни мнения. Що за медикамент е това?
За първи път в биологична форма, хормонът на растежа е изолиран в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век, от хипофизата на починали хора. Има слухове, че точно такъв хормон на растежа е употребявал Арнолд Шварценегер, но никога не е обелвал дума по този въпрос. При това извличане се крият рискове от редица заболявания, като това на Кройцфелд-Якобс (познато като луда крава), което може да доведе до смърт само за две седмици. За щастие тогава все още не е наложен като продукт и търсенето е прекалено слабо, а до олимпиадата в Атланта през 1996г, позната като „Игри на хормона на растежа“ има още много време. Така, в края на 80-те и началото на 90-те години, учените, чрез сложна (рекомбинирана) технология, сериозно повишаваща цената на продукта, синтезираха синтетичен хормон на растежа – много по-чист и безопасен от разпространените стероиди. Атлетите на високо веднага реагират положително, най-вече заради безопасното му приложение – хормона на растежа е един от най-изследвания до тогава хормон в човешкото тяло. За фармацевтичните компании това е чудесна възможност да създадат алтернатива на стероидите, която трудно ще бдъе уловена от допинг тест.
Хормона на Растежа (ще го наричаме ХР) е полипептиден (протеиноподобен) хормон, съставен от верига 194 (според някои 191) аминокиселини и биологично той бива синтезиран от клетките на хипофизната жлеза. Това се случва на много кратки и бързи импулси в първите стадии от съня и остава в кръвния поток само за минути. Всъщност, ХР не стимулира директно растежа, а бързо бива усвоен и преработва от черния дроб в соматомедин-С – друг хормон, познат като инсулиноподобен фактор на растежа-1 (ИФР-1). Именно ИФР-1 стимулира растежа на чиста мускулна тъкан. Обкновено нивата на ИФР-1 са постоянни, заради „вроден“ хормон соматостотин, държащ ИФР-1 под контрол и не му позволява да достига високи нива. Но през годините нивото на ИФР-1 се променя – през пубертета е изключително високо, но 60 годишна възраст имаме само половината (около 200 микрограма/литър) от нормалните стойности на зрял човек. ИФР-1 се повишава в периоди на висок стрес, при физически упражнения и прием на храна, богата на определени аминокиселини – аргинин, орнитин, глици и лизин. Те имат пряко действие върху хипофизната жлеза и стимулират отделянето на ХР и ИФР-1.
Може би се питате „Защо не приемаме направо тези аминокиселини“?
Защото стомашната киселина е много „враждебно“ настроена към тях и само 10% от тях оцеляват и достигат до кръвния поток. Същото важи и за ХР – приет под формата на хапче или течност, той лесно ще бъде разграден от стомашната течност и ензими и няма да навлезе в кръвта. За момента, най-добрият начин за вкарване на ХР в тялото е чрез подкожна инжекция, най-често поставяна в областта на пъпа, бедрата или раменете, но на практика става във всеки мускул или място с подкожна мазнина.
Отделеният ХР достига своя пик през юношеските години, но не спира след това. Тялото има нужда от него за правилната си функция. Възстановяването на тъканите, зарастването на рани, подмяната на клетките ,мозъчните функции, производството на ензими, растежа на коса, нокти, кожа, вътрешни органи – всичко това зависи от ХР. Но за съжаление, с всяка изминала година продукцията му намалява, средно с по 14% на всеки 10 години. На 20 годишна възраст човешкото тяло произвежда средно по 500 микрограма ХР дневно; на 40 години това спада до 200мкг дневно, а на 80 години само 25мкг на ден. Това е директно обвързано с намалената дейност на хипофизната жлеза.
С напредването на възрастта някои жизненоважни органи се свиват – пример за това е мозъкът, който към момента на смъртта е загубили приблизително 30% от теглото си. Това се дължи отново на намаленото производство на ХР. За това, в началото, учените наблегнаха на способността му да регенерира тъканите на сърцето, бъбреците, белите дробове и черния дроб. Заради тези му способности му дават името „фонтан на младостта“, но тези ефекти са отчетени при дози от 1-2 IU дневно! Според главния асистент Роберт Бътлър от международния център по дълголетие в САЩ, не е доказано експериментално, че поддържането на ХР в нива на зрял мъж ще ви подмлади. Дори обратно – по-ниските му нива може да са индикатор за здраве.
Ползата от ХР е подмладена и по-стегната кожа, по-здрави кости и имунна система, увеличаване на мускулната маса средно с 8,8% за 6 месеца без упражнения и топене на до 15% повече мазнини без диета, регенерация на тъканите (дори и след операция) и подновяване на растежа на органи, които обикновено с годините се свиват (бъбреци, бели дробове, мозък, черен дроб и т.н.), спадане на холестерола и кръвното. ХР рязко повишава еритропоезиса – синтеза на червени кръвни телца. Употребата от по-възрастни атлети показва рязко повишаване на издръжливостта. ХР стимулира усвояването на аминокиселините от тъканите, мускулно-протеиновия синтез и растежа на големи кости. Той насърчава синтеза на глюкоза и ангажирането на мастните тъкани в мастните депа – това му дава способността да покачва мускулна маса и изгаря мазнини едновременно. Това е доказано при дневни дози от 3 до 6 IU поставени подкожно – напълно достатъчни да повишат издръжливостта и спортните постижения.
ХР е с много кратък полуживот (нивото му спада на половина) – само 30-40 минути, което прави засичането на му на допинг тест на практика невъзможно. Това изисква инжектирането му доста – 1 или 2 пъти на ден, като едното поставяне не вечер, преди лягане. За повече анаболни резултати и повишаване нивото на ИФР-1 се изисква по-голяма доза – 6-12 IU, за период от 10-12 седмици, в комбинация с други съставки, за които ще поговорим малко по-късно. Най-често срещаната практика е дневната доза да бъде разделена на два приема – сутрин на гладно и вечер преди лягане. По този начин, черния дроб, тъй като не може да усвои голямо количество ХР, произвежда ИФР-1 в ограничени количества. Ако пропуснете инжекция просто продължете по програма и не се опитвайте да наваксате пропусната доза. Интересно е да споменем, че щом заговорим за анаболизъм, на ароматизиращи медикаменти като тестостерон, трябва да се даде превес, тъй като естрогена има положителен ефект върху ХР.
Какво се случва обаче при млади атлети, търсещи големи резултати и употребяващи свръх дози, все още не е ясно. Има твърдения, че ХР причинява най-вече хиперплази (делене и размножаване) на мускулните клетки, от колкото хипертрофия (увеличаване на техния размер). Вследствие приема на ХР се наблюдава се наблюдава мощен прилив на инсулин, който в последствие спада, а до месец изчезва напълно. За това ХР се комбинира с инсулин, но последствията могат да бъдат фатални. З хипертрофия и извличане на максимални резултати, употребата на ХР е удачно да се комбинира със стероиден цикъл и цитомел – така не само те ще извлекат максимума от ХР, но и ХР ще извлече максимума от тях. Използва се следната схема: ХР стимулира секрецията на ИФР-1 в черния дроб, който при съединение с инсулина предизвиква максимално задържане на хранителни вещества в мускулната тъкан, създавайки перфектната анаболна среда в тях. Тук се включва и цитемолът – метаболизмът се засилва и всички компоненти създават предпоставка за горене на мазнини. В комбинация с азотно/протеиновото задържане в клетките и протеиновия синтез от стероидите това прави перфектният краен резултат. Иначе, употребата на ХР самостоятелно има доста слаб ефект и не води до желаните резултати. Може би най-голямото му предимство е, че покачените сила и мускулна маса не се „губят“ след преустановяване не употребата му и не се изисква повишаване на дозата, подобно на други стероиди.
До тук стана ясно, че при ниски или нормални нива ХР е безопасен, но същевременно и доста по-слабо ефикасен. На повечето билдери им трябва нещо доста по-ефикасно, независимо от дозата, ако може и да работи по-бързо. На първо място, употребата на ХР без адекватно високо белтъчно хранене, крие рискове от образуването вместо на така нареченият контрактилен (свивачен) протеин да се синтезира колагенен (срещан в съединителните тъкани) протеин. Повишаването на сила, за разлика от стероиди, не е пропорционално на покачената мускулна маса. Риск от поява на странични ефекти от ХР има, при прием над 6 месеца, които проблеми са необратими! Тези проблеми включва поява на отоци, високо кръвно, синдром на карпалния тунел, мускулна слабост, отпадналост и дори гинекомастия. Заради възможност за дефицит на захар в кръвта има риск от развиване на диабет. Тъй като ХР има рецептори в цялото тяло, има риск и от увеличаване на вътрешните органи. Наблюдава се и растеж в хрущялните тъкани между ставите, носът и ушите. Възможно е развиване на акромегалия (увеличаване на костите на ръцете, лицето и стъпалата), умора, загрубяване чертите на лицето, отслабване на зрението, камъни в бъбреците, болки в ставите, импотентност и липса на сексуално желание.
Каква тогава е ползата от Хормона на Растежа?
Първо да си изясним за кого – за атлета на световно ниво или за обикновения трениращ? Повече от ясно е, че това е свръх ефикасна съставка, но струва ли си цената, ако не сте професионалист? Имайте предвид, че именно високата цена накара много производители да се върнат към първичният му начин на извличане, а именно от трупна хипофиза. Тази нерафинирана версия крие куп рискове. НЕ се подвеждайте по по-ниската цена! Нещо повече – ХР трябва да се съхранява в хладна среда, иначе само за 4 седмици съхранение на стайна температура започва на губи част от свойствата си. НЕ допускайте разтвора на ХР да се затопля, поставен на стайна температура остава стабилен за 24 часа, а съхранен в хладилник – до 4 месеца. Не трябва и да го разклащате, тъй като се образуват пенни мехурчета, които полепват от вътрешната страна на стъклото и няма да успеете да извлечете цялата течност.
Има начин за естествено стимулиране на синтеза на ХР и той е тренировките с тежести. Успехът на различните методики често се дължи на способността им да извличан специфични хормонални отговори. От основно значение е и сънят – по време на който се отделя ХР. Колкото до употребата му за подмладяване – все още не е доказано напълно това твърдение. Да, в медицина употребата му е оправдана, но само за достигане на нормалните му нива! Ако вие имате нормални нива и прибегнете към употребата му рискувате да развиете акромегали и другите му странични ефекти. Що се отнася до лекарите, употребата на медикаменти повишаващи ИПФР-1, при клинично здрави хора е граничещо с безрасъдие и спокойно може да се сметне за престъпление. Казано по друг начин – вече знаете ползите и негативите, решението остава във вашите ръце.
