Храносмилателната система е сложна комбинация от органи, имащи за цел да раздробят, транспортират и усвоят храната, за да доставят нужните на тялото хранителни вещества.

Храносмилателният апарат се разделя условно на две части: горен храносмилателен тракт и долен храносмилателен тракт, заедно с участващите в храносмилането големи жлези — черен дроб и задстомашна жлеза. В горния храносмилателен тракт се включват: устата, слюнчестите жлези, фаринкса (гълтача), ларинкса (гръкляна), хранопровода и стомаха. Долният храносмилателен тракт включва тънкото и дебелото черво, ануса.

 

Уста –  тук се осъществява приемането и механичната обработка на храната.

 

Слюнчести жлези – те произвеждат слюнката, която представлява около 98-99% вода, слуз, антибактериални съединения, неорганични органични електролити, както и други органични вещества. Неорганичните електролити са натрий, калий, калций, магнезий,  хлориди, фосфати и бикарбонати. Ограничнте вещества са ензимите α-амилаза, лизозим, липаза и малтаза които разграждат въглехидратните съединения (полизахариди и дизахариди) до монозахариди. В слюнката няма ензими за разграждането на белтъчините и мазнините.

 

Фаринкс – чрез него се усъществява гълтането на храната. Неговата функция е да „пренасочи“ движението към хранопровода, вместо към дихателните пътища. Затова е невъзможно едновременно да се диша и преглъща.

 

Ларинкс – това  е гласообразуващият орган при човека. Чрез него се извършва комуникацията ни.

 

Хранопровод – представлява 25-30 сантиметрова тръба, която свръзва гълтача със стомаха. Състои се от шийна част (5 см),  гръдна част (16-19 см) и коремна част (1-4 см). Стените на хранопровода придвижват храната не по силата на гравитацията, а чрез ритмични мускулни съкращения, наречени перисталтични вълни. Когато перисталтичната вълна достигне до долния езофагеален сфинктер, той се отпуска, и храната постъпва в стомаха. Твърдата храна преминава през хранопровода за 7 – 15 секунди, а течностите – за около 0,5 – 3 секунди.

 

Стомах  той е кух коремен орган с формата на круша, който представлява разширена част на храносмилателната тръба, където храната частично се смила и временно престоява от два до пет часа. Има  2 отвора — горен (кардия) към хранопровода и долен (пилор) към дванадесетопръстника. Стената на стомаха е изградена от четири основни слоя:

 

– Лигавица  – по нея се намират множество хлътвания, представляващи устия за стомашните жлези. Жлезите в дъното на тези ямки произдеждат дневно около два литра кисел стомашен сок и други активни вещества. Жлезите биват 3 вида — собствени, кардиачни и пилорни. Oтделянето на стомашния сок се стимулира от вида, миризмата, или мисълта за храна, както и от постъпването й в стомаха. Стомашният сок съдържа ензима пепсин, който разгражда белтъците на по-малки молекули, наречени пептиди. Секретираната в стомашния сок солна киселина активира пепсина и осигурява оптималната pH среда за неговото действие. Тя играе също така защитна функция като убива вредните бактерии в храната. Стомашната лигавица е покрита със слуз, която я предпазва от вредното действие на собствените й секрети.

 

– Подлигавица, разположена върху лигавицата и състояща се от фиброзна съединителна тъкан, която разделя лигавицата от следващия слой гладка мускулатура, извършваща механичното смилане на храната.

– Серозна обвивка, която покрива стомаха и образува двойни серозни листове, чрез които стомахът се прикрепва към съседните органи и към коремната стена.

В стомаха храната се разгражда до основните си елементи. Белтъчините до аминокиселини, Въглехидратите до монозахариди, а мазнините до свободни мастни киселини и глицерол. Престоят на храната в стомаха зависи преди всичко от нейния състав. Докато млечната храна преминава в червата след 1-2 часа, смесената остава в стомаха до 4 часа. Въглехидратната храна се усвоява по-бързо отколкото белтъчната. Мастната храна се задържа над 5 часа, поради подтискащото си действие върху моториката и секрецията на стомаха. Течностите напускат стомаха почти ведната след постъпването си в него. Ако например изпиете наведнъж повече от 150 мл, тя няма да се стече по каналчетата и да постъпи директно в тънкото черво, а ще се задържи в стомаха.

 

Тънко черво – представлява дълга тръба започваща от стомаха и свършваща при дебелото черво. Разположено е в централната част на коремната кухина и дължината му варира между 6 и 7 метра. Ширината му е около 3-5 см. Състои се от 3 части:

– Дванадесетопръстник (25 – 30 см )

– Празно черво (около 2,5 – 3 метра)

– Хълбочно черво (около  4 метра)

Храната постъпва в тънките черва, през пилорния отвор на стомаха при отварянето на пилорния сфинктер, след което с посредством вълнообразни движение се придвижва по протежение на тънките черва — т. нар. чревна перисталтика. Тук продължава химичното разграждане на храната посредством ензимите. Тук се включват и жлъчните сокове секретирани от черния дроб и жлъчния мехур. Някои въглехидрати остават неразградени при преминаването си през тънките черва, но тяхното разграждане става в дебелото черво с помощта на бактерии. Човекът не може да усвоява въглехидрата целуоза (която се намира в плодовете, зеленчуците и растенията). Главната функция на тънкото черво е абсорбацията на хранителните вещества от червата в кръвта. Процесът се нарича дифузия. Водата и липидите се абсорбират посредством пасивна дифузия, натрия се абсорбира посредством активен транспорт, глюкозата и аминокиселините чрез котранспорт, а фруктозата — чрез улеснена дифузия.

 

Дебело черво –  представлява крайната част от храносмилателния канал при човека. Дебелото черво, обгражда тънкото черво от три страни. Разделя се на три основни части: сляпо черво (цекум), ободно черво (колон) и право черво (ректум), завършващо с ануса. Не всичката храна, която човек изяжда може да бъде смляна в храносмилателния канал и използвана от организма. Несмляната част не може да бъде всмукана от тънкото черво и попада в дебелото. Нормално при възрастен човек дебелото черво е с дължина около 1,5 метра и е значително по-широко от тънкото. За едно денонощие, приблизително 1,5 литра течни отпадни продукти навлизат в дебелото черво. Същите престояват там за около 12 часа. В резултат на обработката се образуват 450 грама полутечни отпадни екскременти (фекалии).

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *