Ако си мислите, че като културисти, сте застраховани от травми на Ахилесовото сухожилие, то Вие силно се заблуждавате. Ако дори оставим тичането настрани, рискове на ахилесовото сухожилие има при упражнения за прасец, напади, дори при вървене.
Ахилесовото сухожилие е най-голямото и най-открито сухожилие в човешкото тяло. Образно казано, то е едно силно въже, изградено от влакна, свързващо мускул на прасеца, с костите на петата. При бягане, ахилесовото сухожилие изпълнява две основни функции: да спомогне мускулите на прасеца да спуснат предната част на стъпалото до земята, след сблъсъка на петата с нея, и да повдигнат петата при следващата крачка.
Навсякъде, щом стане дума за топене на мазнини, се препоръчва интервална тренировка, с променлив интензитет – смяна на темпото и спринтове, тичане в пресечена местност, а много избират и тичане по стълби, за изгаряне на последните мазнини, в периода преди състезание. Точно тук идват проблемите. Тесто, при тичане надолу, посрещат земята с пръстите, вместо с петата, при тичане нагоре (или по стълби) пък петата е доста по-ниско от останалата част от ходилото. В такива случаи, натоварването на мускулите на прасеца и най-вече върху ахилесовото сухожилие, тъй като трябва да повдигне петата за последвалата крачка, е доста по-голямо от обичайното и надхвърля значително моментният му праг на здравина. Риск за него се крие и при бягане на твърда повърхност, резки и експлозивни движения. Особено рисково е бягането на пета, при което пръстите остават на около 5см то земята, както и рязка смяна на темпото, дори при вървене, дисбаланс в развитието на мускулите на прасеца, наднормено тегло и употребата на някой антибиотици, водещи до дегенерация на свързващата тъкан.
Проблемите на ахилеса идват с разтегнато сухожилие, обикновено при внезапно вдигане на пръстите към пищяла (дорси флексия). Ако бъде пренебрегнато, то става хронично и води до възпаления – тендинит. Обикновено тендинитът е два типа: на залавното място с петата и малко над нея (около 5см над костта ѝ) и може да бъде усложнено от израстването на шипове (малки израстъци) ма петата, които има риск да се отчупят и да причинят болка. Освен гореспоменатите причини, друг момент, в който може да възникне такава травма е незагрети и стегнати мускули на прасците, високи обувки с твърда подплата или над нивото на глезена, водещи до търкане на сухожилието. Симптоматика най-често се свежда до болка отзад на петата или в долната част на прасеца, болка и изтръпване при допир, по-силни в началото на упражненията или рано сутрин. Тъй като спите със стъпало под прав ъгъл, спрямо крака, щом станете от леглото вие разтягате ахилесовото сухожилие, което цяла нощ е било отпуснато, и болката е на лице. Състоянието може да се влоши при бягане или експлозивни упражнения с тежести. Въпреки че при допир сухожилието е цяло и твърдо, някои от влакната му може да са повредени или скъсани. Ако стъпите боси на земята и се повдигнете на пръсти, вие ще усетите болка, която малко след това ще отшуми, но засегнатото място все още ще е чувствително на допир. Ако пренебрегнете тези симптоми, може да се стигне до скъсване на ахилесовото сухожилие.
Въпреки, че е характерно за по-възрастните атлети, то може да се прояви във всяка възраст. Ако сте страдали от хронично възпаление и прогресивна дегенерация на сухожилието, в следствие на микротравми, скъсването е много вероятно. Обикновено това се случва в самото начало на натоварването, докато мускулите са все още „студени“, но може да се получи и от директен удар, върху стегнатото сухожилие. Най-честата локализация на подобна травма е около 2 до 6 см в средата на заглавното място на сухожилието, точно над петата, при внезапно отблъскващо движение на петата с крак, чието коляно е напълно разгънато. Усеща се и се чува силно щракване. Болката е внезапна, но бързо утихва. Мястото на травмата бързо се подува, става чувствително на допри и посинява. Често между двете части на сухожилието се образува видима дупка. При такъв вид травма, повдигането на пръстите става невъзможно.
В много случаи, неправилна диагностика води до усложнения. За това е нужно правилна и навременна консултация с ортопед, който ще прецени консервативно или оперативно лечение да бъде наложено. Тъй като скъсаното сухожилие не зараства само, то операцията е наложителна. Често таквоа скъсване, особено частично, бива трудно за откриване. Начин за самодиагностициране на частично скъсване на ахилесово сухожилие е така нареченият тест на Томпсън. Легнете по гръб на кушетка или легло, така че половината от подбедрицата и стъпалото ви да са свободни (да висят от нея) и помолете някой да стисне мускулите на прасеца. Ако имате частично скъсване, стъпалото ще се повдигне и разгъне само (пасивна плантарна флексия). Ако това не се случи, скъсването е пълно. Последното ще разбере сами, тъй като няма да можете да вървите. Друг вариант на теста е да легнете по корем и да повдигнете вертикално коляното и подбедрицата, докато някой отново стисне мускулите на прасеца. Ако сухожилието е частично запазено ще забележите движение в стъпалото, ако остане пасивно, вие имате нужда от операция.
Възстановяването на ахилесовото сухожилие, след тендинит, може да отнеме доста дълго време, тъй като се натоварва при всяка извършена крачка. Пълното му скъсване изисква операция, за съединяване на двата края, а след това гипсиране и обездвижване, за да зарасне по естествен начин. С нехирургични способи и методи може да се възстанови до 80% от предишния капацитет на сухожилието, а с операция до 90%. Рехабилитацията протича в рамките на 6 месеца, като включва кинезиологични и рехабилитационни движения, с поставени под петите подложки. Рехабилитацията след операция е свръх важна, за възстановяване на движението в глезенната става, в противен случаи се образуват сраствания, водещи до разлята болка, дори при ежедневни движения. Физиоперапията също не бива да бъде пренебрегната – тя влияе на еластичността и движението. Сухожилието може да остане твърдо и чувствително на болка с месеци, дори години, но ако не усещате дискомфорт, може да продължите спортната си кариера.
За да избегнете проблеми с ахилесовото сухожилие се препоръчва стречинг на мускула gastrocnemius при разгънато коляно, на мускула soleus при лека флексия с коляното, както и на бедрото.
