Ако ви попитаме, имали ли сте болки в шията, най-вероятно почти всички ще отговорите положително. Всеки един, включително и ние, сме имали епизодична болка или схващане в шията, причинено от травма или рязко движение.

Всъщност, много рядко се касае за травма, в тесният смисъл на думата. Най-тежките травми са от директен и силен удар – да вземем за пример скачане в басейн, с главата напред, което е сигурна предпоставка за нараняване на прешлен и дори смърт. По-леки, но с трайни увреди, са травмите от типа „камшичен удар“, получени при катастрофи и други форсирани движения на шията. В такъв случай, на рентгеновата снимка не се виждат щети по структурата на шията, но настъпват увреждания в други елементи от гръбначния стълб, които могат да са предпоставка за дългогодишни болки и дискомфорт в зоната на шията.

Горчивата истина е, че по редица причини, тези болки се проявяват все по-често. В основата им е заседналият съвременен начин на живот и дългото ежедневие, прекарвано пред компютъра. Но опасности се крият и във фитнес залата. За да не сме злословни, относно рисковете за шийния дял, ще наблегнем на особеностите на споменатия гръбначен дял и биомеханиката му, както и важността на това да гледате напред, докато тренирате. По този начин натоварването се разпределя равномерно по всички сегменти и се избягва вероятността някой елементи да останат пренатоварени, за сметка на други.

Преди време, във връзка с болките в кръста, ви запознахме с двигателния сегмент – основна структурна единица на гръбначния стълб. Тук ще си припомним основните елементи на шията и тяхната функция. Двигателният сегмент се състои от два прешлена, свързани от хрущяловиден амортисьор (междушрешленен диск) и двойка ставички, чието разположение определя посоките на движение в самия сегмент. Сегментът е „обграден“ от куп лигаменти – съединително-тъканни влакна, обединени в различна по ориентация ленти. Функцията на диска и ставичките е обвързана основно с движението, а лигаментите изграждат поддържащия апарат, който го стабилизира и ограничава в прекомерни движения. Мускулатурата на гръбнака участва както в движението, така и в стабилизирането. И всеки един от тези компоненти е снабден с нервни окончания, правещи го потенциален източник на болка.

Много голяма особеност на шийния отдел е фактът, че в образуваният от прешлените канал, е разположен гръбначния мозък. В статиите за болката в кръста не става дума за него, тъй като болният му край достига едва до първите два поясни прешлена. Така, образувалите се в тази област дискови хернии, притискат само коренчетата, произлизащи от него, и излизат по ъгъл от междуплешленния отвор. В областта на шията, странично разположени хернии, водят до същите проблеми, но директно и по-централно разположените могат да притиснат гръбначният мозък или да го избутат назад и да го притиснат в дъгата на прешлена. Така, освен болка и слабост в ръцете, дисковата херния може да е причинител и на прогресираща болка или слабост в краката, придружени със стягане.

Тези травми, за съжаление, са доста често срещани. И тъй като двигателният сегмент е единна структура и елементите му а взаимно допълващи се, нарушение в който да е от тях веднага дава отражение върху останалите. Най-често засегнати са структурите, участващи в движението – ставичките и дисковете. Главните фактори, водещи до травматология на дисковете, са нестабилност, продължителен застой в определена поза, повтарящи се движения и пози, спането в неудобна позиция и много други.

Може би се чудите, защо не споменаваме така известните шипове, обвинявани за причинители на болката? Ето, че дойде и техният ред. Те са отговор на гръбнака да намали нестабилността и да ограничи ексесивните движения. Шиповете се образуват в резултат на отлагане на калций в лигаментните структури на двигателния сегмент.

Но какво общо имат културистите с това и как могат да се предпазят?

Мускулите на шията участват активно в повечето упражнения, натоварващи раменния пояс. Неправилното изпълнения на упражнения и резките движения могат да доведат до пренапрежение на мускулните влакна в шията, водейки до микротравматизиране на отделните сегменти на двигателния елемент. Често именно рязкото движение може да е преломния момент за получаване на дискова херния или възпаление на ставичките на гръбнака, последвани от болка. Това най-вероятно ви се е случвало извън залата, а замислете се какво може да се случи в комбинация с тежести. Към тези фактори добавете и изпотяването и излагането на климатик или течение. Заседналият работен ден, пред компютъра, с вперен в монитора поглед, освен че натоварва излишно някои сегменти, води и до намаляване на кръвоснабдяването, правейки ги още по-податливи на травмиране. Ако не загреете добре, рискувате да преминете рязко от едната крайност в противоположната. Това определено няма да остане безнаказано. Болката в шията много често е съпроводена от спазъм на мускулите, опитващи се да я стабилизират. Това може да бъде последвано от пренасяне на болката към ръката и изтръпване на пръстите. Слабост в някои мускулни групи също е възможно следствие от травми на шията – тогава е нужна консултация с невролог, който най-вероятно ще назначи скенер или ядрено-магнитен резонанс.

Лечението трябва да е комплексно и наподобяващо това на травмите в кръста. Изисква се осигуряване покой на шията, а работата на невролога е да прецени дали и какви лекарства да предпише – аналгетици (обезболяващи) или миорелаксанти (намаляващи мускулните спазми). Мануалната терапия би повлияла позитивно на щетите, нанесени върху двигателния сегмент, но тя трябва да бъде извършена от специалист. Той има за цел да прецени, дали в конкретното състояние това не би нанесло допълнителни щети и ще я извърши в щадяща болката среда. При травми от подобен тип не се подлагайте на каквито и да било масажи, без предварително извършени рентгенов преглед, снимка или дори ядрено магнитен резонанс. Една не правилна манипулация може да ви прикове за леглото за доста дълго време, дори да ви коства живота. От друга страна, не е подходящо общият брой манипулации да надвишава 5-6-, заради намаляването на стабилността на гръбначния стълб.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *