Преди повече от 20 години, японецът Шинохара и колегите му откриват, че при частично кръвоносно ограничение, мускулната контракция при ниско натоварване (инензивност) на практика води до същото или по-голямо покачване на сила и хипертрофия, както при умерени или големи тежести. Той и екипът му са автори на концепцията, че тренировките, при които се използва турникет, повишават силата и мускулния размер. Смисълът на тези тренировки е следният: на горния край на ластиците се връзва гумена или друга еластична лента за 1-2 минути, която спира или ограничава кръвообращението. Когато след тези 2 минути ограничителят бъде премахнат, в мускула нахлува свежа кръв, а през това време се изпълнява конкретно упражнение, с приблизително 50% от максималната единица. Опиталите тази техника знаят, че напомпването е двойно по-голямо.
След японците, към турникетите се втурват канадците. Учените от университета по кинезиология в университета в Онтарио потвърждават, че натоварванията с ниска интензивност, комбинирани с ограничено кръвообращение, стимулират качванията на сила и в добавка водят до промени в невромускулната функция. Тоест, ако японците са „бащите“ на техниката турникет, то канадците първи го изследват и проверяват на практика. До този момент механизма за покачване на такава сила и хипертофия остава неуловим и нито едно изследване не определя ролята и помощта на невромускулната адаптация. Канадците провеждат изследване върху ефекта върху бицепсите, при изпълнение на бицепсово сгъване, от нетрениране тийнейджъри, с тежест 50% от максималната им единица – със и без турникет. Оказва се, че докато след тренировката тя се покачва еднакво както със, така и без турникет, изометричната контракция (силата, упражнена при натиск, върху неподвижен обект) се повишава само при трениращи с турникет.
Изводът от тази объркваща терминология е, че, с помощта на тази техника, бицепсите стават не само по-големи и силни, но се проявяват и промени на невромускулно ниво така, че всяко мускулно влакно работи с по-високо ниво на контракция. Американските учени стигат още по-далеч – изследват какво се отделя от анаболна и катаболна гледна точка (в частност млечната киселина, кортизола, тестостерона и хормона на растежа). Методът е бил идентичен: 3 серии едностранно бицепсово сгъване с умерени тежести (30-70% от 1МП), при здрави и млади мъже, но към това са прибавени и едностранни вдигания за прасец на лег преса до отказ. Оказва се, че докато при първите три хормона техниката „турникет“ не води до промени в нивата им, при хормона на растежа тя води до осезаема реакция. Резултатите, получени от този опит, разсейват и една подозрителна теория: че натрупването на млечна киселина е причината техниката „турникет“ да дава резултати – както разбрахме, нивото ѝ не се променя, докато това на хормона на растежа скача до 4 пъти, в сравнение с преди това.
До тук, от научна гледа точка, няма никакви съмнения, че техниката „турникет“ работи. Но по нейна линия има и някои възражения. Първо трябва да сте доста внимателни – все пак спира венозния приток към работещия мускул. Това води до застой в кръвообращението, натрупване и нарушаване на нормалния ламинарен (слоест) прилив на кръв към останалите органи и тъкани. Ако турникетът или лентата, която изпозлвате, е твърде стегнат или останете твърде дълго с него, има вероятност от образуването на тромби от съсирена кръв. Те на своя старан, особено в долните крайници, могат да доведат до белодробна емболия, която има фатален край.
Стандартната техника Турникет се прилага за теглене на кръв и е за няколко секунди, максимум 2 минути, така че безопасността рядко бива взета под внимание. В гореспоменатите опити, участниците са били подложени на ограничено кръвообращение в рамките на няколко минути (3 серии в едното изследване). Въпреки, че е малко по-дълго от нужното време за привличане на повече кръв в мускула, то не е твърде дълго и пак говорим за не повече от 5 минути. Това е в разрез със стандарните програма за биценс на напреднали и среднонапреднали атлети, които често отнемат до 30-40 минути. Ако през цялото това време носите турникет, разликата няма да е анаболна, а клинична и тъканите ви ще претърпят необратими повреди. Тоест, директна връзка, между споменатите тук опити и светът на маниаците, все още липсва. Нещо повече – има потенциални опасности за среднонапреднали и напреднали атлети (такива, забавящи растежа), прилагащи техниката Турникет за дълго време.
Има още няколко въпроса. Как 3 серии, ако приемем, че са достатъчни, могат да допринесат за покачването на сила и размер? Още по-учудващото е, малките тежести, с които се работи. Те как допринасят за това? С описаните опити, доброволците са били тийнейджъри или млади мъже. Тоест, не среднанапреднали, да не говорим за напреднали, а начинаещи. При по-голяма част от тях, 3 серии ще са напълно достатъчни, за да доведат до растеж на бицепсите, дори без техника „турникет“. Обърнете внимание и кои конкретни мускули са тренирани по този начин – бицепсите и трицепсите. Ограниченията са повече от очевидни – с този метод не можете да тренирате гръб. гърди, рамене или корем. Ако някоя от тези мускулни групи е изоставаща, турникетът няма да ви е от полза. На теория, може да бъде използван при тренировка на квадрицепсите и задното бедро. Може да си представите обаче, колко болезнен би бил голям турникет, високо горена на бедрата, при клякане за пример. А и да не забравяме, че мускулите от споменатите групи са много по-големи и носещи, в сравнение с ръцете. Те изискват по-голям брой серии и повторения – тоест, турникетът ще трябва да се носи по-дълго време. Това повишава риска от умъртвяване на тъканите, а и всеки път, когато носите турникет на долните крайници, увеличавате риска от усложнения. За да бъде избегнато образуването на кръвни съсиреци в долните крайници, при склонни към тях хора, често се препоръчват стягащи краката чорапи, но с тях тренировката не става. Лекото притискане, при носенето им, вкарва повърхностната циркулация на кръв в по-дълбоките кръвоностни съдове, където обикновено се образуват кръвните съсиреци. Когато кръвообращението в тях се засили, вероятността от образуването на тромби намалява. Но в сравнение с турникета, това притискане е в пъти по-слабо и има терапевтично действие. От друга страна, когато повърхностното притискане е твърде голямо, тогава се нарушава както повърхностното кръвообращение, така и това в дълбоко лежашите вени и кръвоносни съдове. Тогава започват истинските проблеми.
След като прочетохме резултатите от научните изследвания – че тренировката с турникети и малки тежести дава същите резултати и силов и хипертрофиен план, като тренировките с големи тежести, се запитахме, защо да не комбинираме и двете? Щом малките гири дават почти сходен резултат, дали големите тежести няма да дадат по-големи резултати? Що методът работи, ще е глупаво да не се експериментира. Естествено не говорим за екстремни тежести и много повторения… но за сега да го оставим за в бъдещето.
Но ако сте готови да поемете риска, компромис между турникети и безопасността е да направите стандартната си тренировка и в последните 1-2 серии да приложите пристягане. Така значително ще намалите времето, в което сте ограничили кръвообращението. Но дори и това не е силно препоръчително – бъдете отговорни и не прекалявайте с нищо. Това, че нещо работи, не означава, че трябва да бъде злоупотребявано с него.
