Третрахидрогестеронът е създаден в лабораторията на Balco в Бърлингейм, Калифорния. Създателят му Виктор Конте е доста интересна личност – започва спортната си кариера като скачач на дълъг скок, след това бас китарист в „Tower of power“. Това, което е известно на съвсем малко хора е, че Тетрахидроестеронът е бил открит за първи път на друго място – „Thinker Shemical“ в Хангзу, Китай. Сред специалистите, китайците са известни с това, че предлагат суровини за производството на т.нар. дизайнер стероиди (структурно изменени стероиди).
Тетрахидрогестеронът (ТХТ) е именно от тази група стероиди. Името му подсказва, че ще се получава от забранения в САЩ, но използван в Европа за лечение на ендомитреозис, гестринон – притежаващ антипрогестеронен и антиестрогенен ефект с известна андрогенна активност, която обаче до сега не е била измерена. Освен че повиашва силата и мощта, намалявайки умората и времето нужно за възстановяване, гестрионът има и лек анаболен ефект. Но с добавени 4 водородни атома (подобно на норитестерона, така превърнат в норбелон – оттук и „тетра“) и премахнати метални и хидроксилни групи гестрионът се преобразува в мощен стероид – тетрахидрогестрион. При стероидите, производни на тестостерон, има три основни типа промени – две от тях са на лице при ТХГ. Промяната на гестринона на 17-алфа позиция позволява и орална активност на ТХГ, което позволява да бъде приет под формата на капки, поставени под езика. Тъй като е дериват на 19-норатестостерона, наподобяващ нандролон, по съшия начин не се ароматизира в естроген. Структурно ТХГ наподобява и тренболон – стероид, използван САЩ, за едър рогат добитък и коне. Както морфинът и амфетамина, ТГХ също може да бъде легално предписан от лекар. На базата ма свързани сходно пръстени на водородни ниво, ТГХ е наподобяващ тестостерона. Тази структура е „слаба“ и в тялото бързо се разпада, толкова бързо, че на химиците създаващи анаболни медикаменти им се налага да добавят други структури по краищата на съединението като ацетат, за да се забави това разпадане и да се позволи на стероида да подейства.
Откриването на тест, доказващ употребата на ТГХ все още остава пречка за учените. Един от водещите атлети по лека атлетика, през лятото на 2016г съобщава пред антидопинговата комисия на САЩ, че много спортисти използват медикаменти, които не могат да бъдат „засечени“. Малко след това треньорът изпраща празна ампула, която той е открил в една от стаите на спортно съоръжение, а екип, начело с д-р Катлийн се залавя с изследването на съдържанието ѝ. Оказва се, че при стандартни тестове – с топлина и светлина, ТГХ се разпада и става неоткриваем.
За да стане тренболон неуловим, химиците заместват новата химична група на стероида, която тестерите все още не могат да откриват. Това става с помощта на ензими, а за подготвен химик и добре оборудвана лаборатория, това е доста лесен процес. Но такива „размени“ не винаги сработват и са базирани на метода проба-грешка. Химическите следи на ТГХ се проявяват при тест, но не може да бъде доказан техният произход. Така че твърдението, че ТГХ е напълно неоткриваем е малко пресилено. Въпреки това, тези следи могат да бъдат открити в тялото в рамките на няколко дни, тъй като субстанцията бързо се разпада. Подозренията, че такава проста промяна ще заблуди допинг теста бяха обнадеждаващи само в началото, тъй като малко хора бяха наясно със съществуването на ТГХ. Тази елементарна промяна е и белег за това, че способността за изграждане на мускулна маса на стероида рязко бива понижена.
Предполага се, че цикъл с ТГХ ще донесе сравнително чиста мускулна маса, за разлика от останалите стероиди. По тези си свойства ТГХ е доста по-близо до винстрол и анавар, а употребата му е доста по-подходяща за скоростни спортове, където спортистът няма нужда от голямо количество вода в тялото, както и бодибилдъри на сцената. Предполага се, че има и по-малко маскюлинизиращ ефект върху жените. На базата на факта, че плазменият гастринон е с полуживот 27.3 часа се предполага, че и ТГХ има подобен полуживот. Оралният прием вероятно води до различен метаболитен профил от мускулният – така като морфинът има различен метаболитен профил при орален и венозен прием.
Но най-големият проблем на ТГХ е, че при промяната на 17-алфа позиция – както и при други орално активни стероиди, той става токсичен за черния дроб. Изследване на близкият до него орален стероид метилтриенолон в Бон, Германия, направо шокира учените – той се отлага в черния дроб за дълго време, без да се разпада. Тоест метилтриенолон и тетрахидрогестрионът са сред най-токсичните за черният дроб стероиди. Друг проблем при него и при другите дизайнерски стероиди, за разлика от разпространените в медицината медикаменти, върху които са проведени редица проучвания, е че могат да се наблюдават не срещани до момента странични ефекти.
