Масово употребяващите анаболни стероиди предпочитат инжекционните естери на тестостерон, нандролон и други, заради способността им да подържат стабилни нива на андрогени в кръвта, по-етвината им цена и лесно приложение. Мнозина обаче не са наясно с по-добре съставената им химична структура, или пък предприемат процес на самообразоване от различни съмнителни източници, без да си дават сметка, че това са лекарствени продукти, които могат да имат различен ефект при приложението си.
Ако се инжектират в нормалната за тях форма, тестостерон и неговите производни биха се изчистили от организма в рамките на няколко часа. За да се задържат по-дълго в тялото, към тях се прикрепят дълговерижни мастни киселини, познато още като естерифициране. Така, колкото по-дълга е веригата, толкова по-дълго време естера ще се отделя в организма. Това е подходящо за спортистите, които подлежат на допинг контрол – те използват неестерифициран тестостерон или такъв с прикрепен към него ацетат естер, за да бъде бързо изчистен от тялото. За да не изостанат от новите техники, допинг лабораториите изследват тестостерона на атомно ниво, като сравняват съотношението в изотопите му. За несъстезаващите се тези, които не ги грози допинг тест има доста ползи от употребата на бавно действащи естери: по-малко пикове и спадове в концентрацията на мъжки полов хормон в кръвта, по-дълги интервали от време между инжектирането и по-сигурна анаболна реакция. Това разбира се бива последвано от компромиси и таквиа стероиди имат и негативна страна: дългодействащите естери достигат анаболна реакция доста по-бавно, по-бавно се изчистват от тялото, потискат собствената секреция на цестостерон за по-дълъг период от време и имат по-малко активно вещество. За пример можем да вземем тестостерон ацетат, където активната съставка е 87%, в енантат е 72%, а в тестостерон ундеконоат е 61%. Тоест 200мг тестостерон ацетат дава около 42% повече активно вещество, от тестостерон ундеконоат.
От казаното до сега става ясно, че за да се постигне анаболен ефект, дълго верижните естери трябва да се употребяват по-дълго време. Ситуацията с тях е сходна с тази при болнденон ундеконоат и нандролон (дека) – при тях не се покачва значително количество мускулна маса за кратък период от време, най-вече с късоверижноте (порални), отчасти защото са дълговерижни естери. Това е и причината, хората свикнали с цикли от 6-8 седмици остават недоволни в края на цикъла с болденон или дека. При тях възстановяването също протича по различен начин, тъй като потискащите им ендогенни ефекти може да останат с месеци и връщането към хомеостаза може да изисква прием на синтетични продукти – човешки хорионгонадотропин, кломид и други медикаменти, включени в следстероидната терапия. Подобен ефект има и тестостерон ундеконоат. И не на последно място, доста по-трудно е да се преборите със страничните ефекти (раздразнителност, завишено кръвно налягане, акне, гинекомастия и други), когато нивото на андрогени в кръвта остане завишено със седмици. Тук идва и едно от предимствата на тестостерон ундеконоат – дава стабилни и постоянни нива на концентрация в дълъг период на време (в някои случаи до 14 седмици), без неудобството на резките пикове и спадове. Тези спадове са толкова бавни, че са неуловими без клинични изследвания, даващи възможност употребяващият тестостерон ундеконоат да не се пристрасти към употребата му, подобно на културисти използващи бързи естери и желаещи по-големи дози, в стремежа си да станат масивни за по-кратък период от време. Дори обратно, при по-големи дози бионаличността му спада. Специалистите са единодушни, че две инжекции по 2мл са много по-ефективни от една инжекция от 4мл. Възможно е да се наблюдава спад на добрия холестерол (LDL), но той се дължи на общия спад на холестерол (в това число и лошия – HDL) и триглицеридите. Интересен факт е, че тестостерон подобрява либидото и ерекцията много по-добре от виагра, при мъже имащи проблеми с това. А едно изследване, проведено в Азия, показва, че тестостерон ундеконоат е по-добро решение от презервативите при предпазване от нежелана бременност, заради способността му да потиска сперматогенезата. При прием от здрави мъже, пиковият момент идва в края на втората седмица, като повишава нервността и враждебността, но не влияе на агресията. Нивото на лутиенизиращия хормон, който е отговорен за сигналите към тестисите, малко след инжектиране спада, но в рамките на 12 седмици постепенно се възстановява без външна намеса. Разликата между тестостерон ундеконоат и деката е, че първият се изчиства постепенно и не се изисква приема на човешки хорионгонадотропин и хломид. Разбира се, колкото и широко разпространен да е, този продукт не е безопасен. Повечето свързани с него рискове са пряко обвързани с дозата.
