Четвърта и пета метакарпална кост (костите свързващи пръстите на китката) често биват травмирани и всеки ден има чакащи пред кабинета на травматолога с оплаквания за болка в тази област. Освен за болка, пациентите се оплакват и за бързо нарастващ оток, последван от хематом в засегната област, който не изчезва с дни. При преглед с рентген най-често става ясно наличието на счупване на трета, четвърта или пета метакарпална кост. Такова счупване се случва при резки и силни удари със свит юмрук. Тъй като много билдери използват боксовата круша за своята кардио тренировки, то неправилната техника на удара може да доведе до такова нараняване, а за да разберем как може да го избегнете, нека анализираме общото състояние. Но преди да поговорим за механизма на появяването на тази травма, нека разгледаме анатомията на китката и по-специално на метакапралната област.
Осемте малки карпални костици имат костна повърхност както с лъчевата и лакътната кости, така и с всички метакарпални кости. Ставните повърхности на карпалните кости, с чиято помощ се съчленяват с метакарпалните кости, са части от trapezium, trapezodium, capitatum и hamatum. Към trapezium се съчленява първата метакарпална кост, към trapezodium втората, към capitatum третата, към части от kapitatum и hamatum – четвъртата и останалите са свързани с останалата част от hamatum. Най-дълги от всички метакарпални кости са втората и третата и са двете единствени метакарпални кости, чиито надлъжни оси съвпадат с лъчевата и лакътна кости – останалите метакарпални кости са разположени под ъгъл спрямо споменатите оси. Това им положени е предпоставка за тяхното счупваме при неправилно разположение на ръката при удар с юмрук.
Метакарпалнтие кости са къси тръбести кости, състоящи се от основа, тяло и глава. Основата е частта на съчленяването, описана по-горе, тялото е разположено между основата и главата, а последната е свързващото звено между тя и фалангите на пръстите. Фактът, че втората и третата метакарпални кости имат надлъжни оси, съвпадащи с лъчевата и лакътната кост, ги прави най-устойчиви на натоварването, получено при удар с юмрук, особено върху твърд предмет. Поемането на удар обаче става възможно само когато китката и лакътя се движат в една и съща хоризонтална плоскост през цялото време. В противен случай, ако лакътят е по-ниско от китката, ударът ще бъде поет от трета, четвърта и пета метакарпални кости. Но както вече споменахме, те са разположено под ъгъл спрямо големите лакътна и лъчева кости, като това създава условия за усукващи, срязващи и пречупващи сили на удара. Поради факта, че лакътната и лъчевата кост са големи и здрави, а метакарпалните и в частност четвърта и пета, е съвсем логично последните да не издържат на въздействието на споменатите травмиращи сили. Счупването на последните две метакарпални кости е съпроводено от остра и силна болка, която в последвалите часове е заместена от изтръпване на китката. Бързо се оформя голям и болезнен оток. Четвърти и пети пръст на китката са леко провиснали и са под останалите, а при опит да бъдат разгънати, пациентът установява, че не е в състояние да стори това. Свиването им изостря многократно болката. В покой тази болка постепенно утихва, а на мястото на счупването се оформя хематом. Това кара пациентите да мислят, че травмата не е сериозна, подобрява се и скоро ще отшуми. Това облекчение обаче се протака доста дълго, а при опит за разгъване на пръстите или натиск върху травмираната област болката все още е на лице. След посещение при травматолога, пациентът установява, че има счупване на метакарпалните кости. Счупването може да засяга една или няколко метакарпални кости, а в зависимост от силата на удара може да е последвано от изместване и/или вклиняване на фрагменти. Лечението започва с имобилизация на засегната ръка с помощта на гипсова шина, а при разместените счупвания може да се наложи поставянето на фикциращи игли, за да се възстанови нормалната анатомия на засегнатата кост. Гипсът се маха 25 дни след това,
