Пълното наименования на тази често срещана травма на ръката е „счупване на лъчевата кост на ръката на обичайното място“. Това е едно от най-често срещаните травматични увреждания, срещано от лекарите. За първи път е описано през 1894г от английския лекар Абрахам Кол, от където става известната и фрактурата на Кол. Такава фрактура е характерна за хора от всички възрасти. За наше щастие, при културисти и силови атлети, по време на тренировка в залата, тя се среща рядко. Опасността при тези спортисти се крие друга – при аеробни занимания на открито, тичане в пресечена местност и различни отборни спортове.
При тази фрактура типично е не само мястото, но и механизмът на възникване, начинът на наместване н лечението ѝ. Най-често тя се появява по индиректен начин – падане върху дланта на засегнатата ръка, с цел падащият да се предпази. Заради здравият връзков апарат на карпалните кости (костите на китката) силата на огъване се предава по долната част на лъчевата кост (дисталната епифиза), тъй като китката е максимално разгъната нагоре и лакътят е максимално разгънат и опънат. Мястото на счупване не също толкова характерно – около 1.5-2см над ставната повърхност на лъчевата кост, където костното вещество е с гъбеста структура и е уязвимо. Най-често линията на счупване е напречна, еднофрагментна, но не е изключено да бъде и многофрагментна, с линия на счупване разпространена след тези 1.5-2см. Под въздействие на силата на теглене на крайната част на лъчевата кост и нейното огъване се стига и до разместване на отчупения фрагмент. Както вече отбелязахме, клиничната картина също е характерна – китката е отекла със съпровождаща болка при опит за активно или пасивно движение. Ако бъде погледната отстрани, ще бъде установено, че китката има форма на вилица поради изместения фрагменте, тоест тя е деформирана. Разбира се, най-точна диагноза може да се постави след провеждане на рентгенови снимки във фас и профил, които могат да покажат евентуално усложнение като счупване на шиловидния израстък на лъчевата кост.
Лечението също протича по еднотипен порядък. Необходимо е безкръвно наместване на отчупения участък, а колкото по-бързо се извърши то, толкова по-лесно става и по-бързо зараства травмата. Обикновено това се случва под влиянието на местна упойка, което значително облекчава състоянието на пациента и улеснява работата на лекаря. След извършване на наместването се поставя дълбока гипсова шина с отворен към предмишницата край. След седмица се извършва повторен рентгенов преглед и ако има повторно разместване се прави повторно наместване (репозиция).Обездвижването обикновено трае не повече от 30 дни, а по-дълго такова би довело до „фрактурна болест“ или синдром на Зудек. Казано най-просто, поради дълго обездвижване се нарушава плътността и храненето на костното вещество, както и меките тъкани, обграждащи костта. Този синдром се развива в три стадия. Първия започва с болезненост и оток на ставата, след премахване на гипса. При втория мястото посинява. В третия стадии се получава свиване (контрактура) на меките тъкани. За да избегнете това трябва по време на престоя с гипс редовно да раздвижване пръстите. За да се намали максимално разпространението на възпалението, лекуващият лекар може да ви предпише обезболяващи и противовъзпалително нестероидни медикаменти.
