Ароматизацията е един от най-сериозните странични ефекти, породен от приема на анаболни андрогенни стероиди (ААС). По своята структура, мъжкият полов хормон Тестостерон, може да се свързва с ензима ароматаза и да се превръща в естроген. В резултат на завишените нива на естроген, спортистът може да наблщдава водна задръжка, повишено кръвно налягане, затруднено изгаряне на мазнините и гинекомастия (увеличава на мастната тъкан в гърдите на мъжете). Други сериозни странични ефекти са: подтискане на натуралното производство на тестостерон (естрогенът има много по-силен ефект от самия тестостерон) , увеличаване на гама секс свързващия глобулин.
Естрогенът има и положителни ефекти върху физиката. Именно най-силните стероиди, способни да се ароматизират, са най-ефикасни при покачването на мускулна маса и сила – тестостерон, оксиметолон и метандростенолон. Естрогенът също е анаболен хормон, спомагащ утилизацията на глюкоза в мускулната тъкан, а в следствие и подобряване на възстановяването.
Естрогените са от значение за секретирането на хормон на растежа, а оттам влият положително върху нивата на инсулиновоподобния фактор на растежа. Изследванията показват, че при приема на естрогеновия инхибитор тамоксифен, нивата на хормона на растежа и инсолиноподобен фактор на растежа – 1 са значително занижени. Други изследвания сочат, че при терапия с естроген андрогенните рецептори се увеличават с 480%. Въпреки, че изследването е извършено върху животни и дозировката не е спомената, това е изключителен резултат. Не на последно място естрогените имат свойството да увеличават нивата на HDL – добрия холестерол.
Кои са стероидите, криещи опасност от ароматизация?
Като за начало е нужно да знаем, че основната молекула, за производство на ААС е една от трите: Тестостерон, дехидротестостерон и нандролон. Анаболнтие медикаменти, произведени от дехидротестостерон не могат да се ароматизират в естроген. Повечето от тях, като местеролона (провирон), дростанолона (мастерон), станозолол (винстрол) и др, имат свойството да се свързват с ензима ароматаза, но структурата им не позволява да се превръщат в естроген. Тази им способност спомага намаляването на свободния в кръвта ензим ароматаза, което ги прави негови инхибитори. При комбинацията им с естрогеностимулиращи препарати (като например метандростенолон) ги прави по-поносими. За съжаление винаги има изключения и едно от тях е оксиметолона. Основната му структура ДХТ (дехидроепинадестерон) не позволява да се ароматизира, но биват наблщдавани странични ефекти като задържане на вода под кожата, мазнини и гинекомастия. При производните на надролон се наблюдава нисък процент ароматизация, но това отново е специфично за всеки медикамент.
Тренболонът не ароматизира въобще, а миболерона е изключително естрогенизиращ. При тестостероновите деривати ароматизирането е индивидуално за всеки един стероид. 17 – алфа алкилирането на стероидите също е важен елемент в случая (виж алкилиране). 17 – алфа алкилирането занижава степента на свързването на стероида с ароматазния ензим, но го превръща в много по-активен естроген-17-алфа метил естрадиол или 17-а етил естрадиол. Те са с по-дълъг живот в кръвта и имат способността да активират естрогеновите рецептори. Като примери можем да използваме молекулите на Болденон и Метан. Те са еднакви, разликата е, че Метана е алкилиран, което е обяснява разликата в свойствата им. Метандростенолона е използван често в подготвителния период за маса и сила и възстановяване, а болденона като добавка в циклите за качество и плътност в предсъстезателна подготовка.
