Много спортисти изпитват силно желание да покачат огромно количество мускулна маса за кратък период от време. Малко обаче искат да пожертват години упорити тренировки, за да го постигнат. За това, за никого не е учудващо, че в даден момент повечето решават да минат по „краткия път“. Какво ги кара да посегнат към хапчетата и инжекциите? Без никакво съмнение, една от причините за това е малкото информация на тема страничните ефекти при злоупотреба и силно преувеличените им положителни качества.
Подобно на всички лекарствени продукти на хормонална основа и за анаболните стероиди е характерно действието с множество механизми е ефект на действие. Приемът на подобно лекарство внася тотален смут във вътрешните системи и може да пренастрои повечето органи. Това се случва, защото именно хормоните са в основата на системната и органна регулация на организма. Изграждането на мускулна маса е само върхът на айсберга след приема на хормонални медикаменти. Болшинството от ефекти често остават скрити за дълъг период от време и в много случаи хващат неподготвени много атлети. Един от тези странични ефекти е нарушената оплодителна способност на мъжа.
Може би все още сте млади и дори и през ум не ви минава това, но щом настъпи момента, може да не сте способни да извършите основната си биологична роля в семейството – да създадете потомство. Диагнозата „аспермия“ (липса на сперматозоиди в еакулата) е едно от последните неща, които бихте искали да чуете от лекаря. За да разберете механизма, чрез който злоупотребата с анаболни стероиди може да доведе до тази зловеща диагноза, ще ви запознаем с физиологичните основи на процеса на сперматогенеза (производството на сперматозоиди).
Повечето са наясно къде протича процеса на сперматогенеза, но малко знаят, че това се контролира от мозъка и по-точно от две жлези -хипоталамус и хипофиза. Именно хипоталамуса е този, който отговаря за това. В него се синтезират белтъчни вещества с ниска молекулна маса, наречени „освобождаващи“ хормонални субстанции и имат за цел да регулират всички хормонални оси в организма. Тази от тях, регулираща половата хармония, е наречена GnRH – хормон, стимулиращ група клетки в предната част на хипофизата, синтезиращи други два хормона – FSH и LR. Последните два, чрез кръвта, достигат до половите жлези, където всеки от тях стимулира различни групи клетки – клетки на Сертоли и клетки на Лайдиг. Първите са прако отговорни за процеса сперматогенеза, а вторите за секрецията на Тестостерон. Последният освен всепознатите му анаболни и андрогенни свойства има и роля в сперматогенезата. Това е така, защото Тестостерона стимулира и клетките на Сертоли.
Така устроената верига от последователно стимулиращи производството си хормони няма как да съществува самостоятелно без възможност за регулация и ограничаване на хормоналния синтез в дадени граници. Без това хормоналните нива биха се повишавали без прекъсване. Логиката твърди, че щом тези нива достигнат определени граници, производството трябва да бъде прекъснато. Това се случва посредством механизъм, наречен „отрицателна обратна връзка“ (ООВ), при който всеки хормон има свойството да потиска стимулиращото производството му по-горно нива – хипоталамус и/или хипофиза. За пример – високите нива на тестостерон потискат секрецията на хипофизата (LH и FSH) и на хипоталамуса ( GnHR). Така отпада стимулиращия ефект на последните спрямо половите жлези, а това бива последвано от моментално спадане в нивата на тестостерон, докато той достигне нормални кръвни нива.
Какво става когато в тялото бъде внесен външен тестостерон?
Вече знаете за описания по-горе механизъм за обратна връзка и потискане на GnHR, LH и FSH. Това е защитна реакция на тялото, чрез която то се бори с ненормално високите нива на тестостерон – потискайки синтеза му в половите жлези. При поддържане на външния източник на тестостерон, в даден момент, собственото производство достига нула. Атлетът остава само на инжектираните в тялото му дози. Сега може би си мислите „Нали нивата пак са в норма, какъв е проблема? Защо трябва да се потиска сперматогенезата?“. Отговорът тук е лесен – ниските нива на FSH, които са в резултат на инжектирания в тялото тестостерон, не могат да стимулират клетките на Сертоли. Именно тези клетки отговарят за правилното протичане на сперматогенезата. Освен това, външният тестостерон не може правилно да стимулира тези клетки, както този, произведен от клетките на Лейдиг. Резултат е трайно потискане на сперматофенезата и стерилитет при мъжа.
Какво може да се направи?
Най-доброто решение е да избягвате такива субстанции. При вече установена такава диагноза е нужно да спрете приема им по схема, за да стимулирате отново тялото си да произвежда мъжки полово хормони. Този процес може да се случи и чрез внасяне в тялото на гонадотропини (LH и FSH), но под лекарски контрол.
Аспермията може да бъде разглеждана като временно и обратимо състояние, но за съжаление липсват клинични данни за спортисти, злоупотребяващи за дълго време с анаболни стероиди. Изборът да рискувате или не остава само на ВАС.
