Не са малко хората, притесняващи се от изкривявания на гръбначния стълб, поради тренировки във фитнес залата. В тази връзка е добре да се хвърли светлина върху същността, причините, клиничната картина, различните клинични варианти и лечението на сколиозата.
Сколиотичната болест е трайно изкривяване на гръбначния стълб във фронталната равнина, заедно с деформация на прешлените в засегнатата област. Това вродено заболяване (вродената сколиоза) трябва да бъде разграничено от сколиотичните изкривявания, предизвикани от разлика в дължината на двата долни крайника, при болки в гръбначния стълб, при неправилна стойка в пубертетска възраст. В тези случаи, след отстраняване на причинителите, гръбнакът се изправя, а също така се наблюдава и липса на деформация на прешлените. Най-общо казано, сколиотината болест бива вродена, придобита и идиотопатична.
Най-честата причина за вродена сколиоза е отклоняване във физиологичната структура и броя на прешлените (допълнителни, клиновидни, съединяване между два и повече прешлена и т.н.). Този вид сколиоза се диагностицира още в ранна детска възраст и може да бъде „придружавана“ от изкюлчвания в тазобедрената става и/или вродени криви ходила.
Придобитата сколиоза е в резултат на травма на гръбначниа стълб, от рахит, от синдроми, засягащи съединителната тъкан, която съставлява укрепващите връзки на гръбнака и други.
Идиопатичната сколиоза е близо 90% от всички случаи и бива няколко вида:
- детска – проявява се до 3 години след раздането
- юношеска – проявява се между 3 и 10 годишна възраст
- възрастна – проявява се след 10 годишна възраст
По принцип, идиопатичната сколиоза се забелязва най-често в пубертета. В този период от развитието тя прогресира доста бързо, след което се фиксира.
Промените, които могат да възникнат поради степента на развитие на сколиозата са странично, дъгообразно изкривяване на гръбначния стълб, най-често изпъкнало наляво (една или две дъги), изпъкнала част на гръдния кош с вертилообразни ребра от страната на изкривяването (конвекситета) и хлътнали такива от страната на вдлъбването (конкавитета). Ако се проведе рентгенография на засегната част ще се установи и усукване на прешлените по осовата линия на гръбнака. Телата на прешлените се завиват към страната на конвекситета на изкривяване. В зависимост от нивото на разположение на дъгата се различават гръдни, гръдно-поясни и поясни сколиози.
Ако се пусне отвес от костното изпъкване на тила на главата (основата на черепа), преминаващ през средата на кръстцовата кост, тогава сколиозата е компенсирана. Ако отвесът преминав встрани, то става дума за декомпенсирана сколиоза. В зависимост от степента на отклонение на отвеса, сколиозите се категоризират в 4 групи – 1а – до 15 градуса, 2а- 15-30 градуса, 3а – 30-45 градуса и 4а – над 45 градуса. При първа степен не се установява промени и усуквания в гръдния кош. При втора степен, при рентгенография, се установява начално усукване на прешлените и може да се забележи спадане на рамото, от срещуположната на изпъкването страна. При трета степен има изявено усукване на прешлените със структурни промени в тях и оформяне на гърбица, ако сколиозата е в гръдния отдел на гръбнака. За четвърта степен е характерно усукване и промяна в структурата на прешлените и надлъжните връзки на гръбначния стълб, изменения в междупрешленните дискове, промяна в структурата и формата на надлъжната гръбна мускулатура и мускулите, имащи отношение към гръдния кош, промяна в структурата и функциите на вътрегръдните и коремните органи.
Колкото по-рано бъде диагностицирано сколиотичното изкривяване, толкова по-добри са шансовете за пълно възстановяване. Първа и втора степен се лекуват без оперативна намеса, с помощта на физически упражнения, укрепващи гръбната мускулатура. Именно тук е мястото на правилно дозираните упражнения във фитнес залата. Един чудесен помощен метод е плуването. Ако при рентгенографията и насочените профилактични прегледи (които се препоръчва да са на всеки 6 месеца) няма видимо подобрение се преминава към укрепващи корсети. Ако и това не даде резултат се премианва към оперативна корекция. Това разбира се бива допустимо само в края на израстването – 13-15 годишна възраст.
От гледна точка на медицината, няма противопоказни сведения, не позволяващи на хора, имащи първа и втора степен сколиоза, да посещават фитнес залата, но не се препоръчва да тренират с големи тежести, натоварващи гръбначния стълб. Добре е преди това да се консултират с лекар и фитнес треньор.
