Тук няма да говорим за анаболни андрогенни стероиди, а за препарат, който според проповедниците му, разшири до безкрай потенциала на човешкото тяло и даде възможност на всеки да прави каквото си иска с мускулите си. Тази крачка отвъд генетиката се оказа не малка и човек повлечен от собствените си амбиции, че само с една дума може да се превърне както в карикатура, така и в кошмар за околните. И тази „вълшебна“ дума е синтолът.
Произходът на синтола бива проследен до италианския стероид esiclene, нашумял през 80-те години. За незапознатите, този стероид не се използва за бавно и методично покачване на мускулна маса, а бива прилаган за директна употреба, инжектиран в мускулите, директно преди състезание, за бърза „поправка“ на изоставащи мускулни групи като рамената, прасците, гърдите и т.н. Ефектът е краткотраен, но препарата изиграва своята роля. В началото на 90-те години, немецът Кристофър Кларк (никога не излизал на сцена културист, но с огромни познания по ендокринология и химия) случайно разбира, че някой немски състезатели умишлено си инжектират сусамово масло в изоставащите мускулни групи. Тези спортисти често развивали абцеси и на Кларм му хрумва идеята, че ако успее да създаде биологично чисто форма на този продукт, спортистите ще могат често и безвредно да си поставят тази субстанция в тялото, позволявайки им да изваят желаната форма, без последствия. В началото продукта бива наименуван Синтол, но след като разбира, че това е запазена търговска марка, той бързо променя името на „Pump’n’Pose“,в превод – масло за позиране. Едно шишенце „масло за позиране“ от 100 кубика е на цена от 400 долара. Една от двете компании, имаща право да го произвежда го пусна на пазара под името „Mesomorhosis“. Въпреки това думата Синтол остава популярна, точно толкова, колкото бианабол или ретаболил, и това се дължи на професионалистите.
Какво представлява Синтолът?
Синтолът е инертна (чиста, без никакви бактерии) субстанция, съставена от 85% верижни триглицериди (СВТ), 7.5% лидокаин (използван като месна упойка) и 7.5% бензилов алкохол. Субстанцията бива обработена под различни температури и налягане, за да се достигне до пълната ѝ чистота. Инжектира се дълбоко в мускула, така че да навлезе между мускулните влакна. При 2-4 инжекции седмично, за период от 3-4 седмици, синтолът се натрупва в мускулите, разтягайки фасцията (мускулната „кожа“, която го обгражда и не му позволява да расте до безкрай). Мускулът прилича доста на водата – разширява се на където има свободно пространство. В този случаи, това е разтегнатата фасция, където синтолът вече е преминал и в навлязъл в кръвния поток и е изхвърлен, а вие, в този отрязък от време, тренирате и се храните зверски, а мускулът расте без ограничения. След известно време, мастните киселини се разцепват от ензимите и навлизат в кръвообращението, където са напълно разградени. Но понякога това разширяване става не на където трябва…
Най-добре реагиращите на синтол са малките мускулни групи – рамене, прасци, бицепс и трицепс. Около 30% от разтвора се метаболизира от тялото почти веднага, а останалите 70% остават там и се разсейват сравнително бавно – в рамките на 3-5 години. Това време е предмет на доста спорове, като някои твърдят, че е доста повече. Ако обаче вместо синтол решите да си поставите средноверижни триглицериди, то крайният резултат е вече ясен – възпаление и абцес. Няма да помогне и загряване на СВТ, някои бактерии оцеляват дори при много висока температура, а не искате да го разбирате по трудния начин. В един подобен случаи, културист загрял СВТ и си го инжектирал – освен, че боляло много, той развил и ботулизъм, което за малко не му отнело живота.
Въпреки, че производителят на синтол твърди, че няма странични ефекти, той се презастрахова, като твърди, че не отговаря, ако билдерите го изпозлват като друго, освен масло за позиране. В такъв случай, това не е субстанция произведена от лицензирана компания, което означава, че не е 100% стерилна. Още повече на етикета е поставен надпис „Внимание! Да не се използва за вътре мускулно инжектиране!“. Самият К. Кларк казва „Млекарницата не носи отговорност, ако решите да си инжектирате мляко, нали?“. А поставянето на голямо количество мастни киселини в мускулите е крайно опасно. Ако забиете иглата дълбоко в мускулите, без познания за разположението на нервните окончания, има опасност от тяхното засягане, а това крие риск от трайна парализа на мускулите и техните влакна. Освен риска от абцес, има шанс мастната субстанция да попадне във вените и да достигне до белтие дробове, предизвиквайки белодробна емболия. Нещо подобно се случва с билдера Милош Сърцев – след инжектиране на синтол в бицепсите, той припада. Синтолът е преминал през кръвоносната му система и се е натрупал в белите дробове и той започнал да се задушава с чувството, че вдишва пясък. Ако не е била жена му, той е щял да умре.
Ако пък тази субстанция попадне в мозъка може да доведе до инсулт, да не говорим за натрупването на мастни киселини във вените и създаването на съсиреци, които пък могат да са причинители на инфаркт. Друг страничен ефект, който трябва сериозно да вземете под внимание е натрупването на така наречената белегова тъкан – тъкан, абсолютно еднаква с тази при операции и рани, „капсулираща“ в себе си средноверижните триглицериди, които са били инжектирани. След всяка мсукулна инжекция, около мястото на поставянето, се натрупва колаген. При много професионални културисти, след поставянето на голям брой инжекции в мускула, той наподобява топка за голф и поставянето на следваща инжекция изисква все повече натиск и сила. Да, но седалището е доста „по-бедно“ на нервни окончания спрямо бицепсите или рамото. Само се замислете какво би било ако се наложи да приложите сила, за да премине иглата през такава тъкан. Този изкуствен мускул не е вечен, но се задържа доста дълго. Освен всичко казано до тук, мускулът изграден със синтол няма ясна дефиниция, формата му е обла и гладка. И не на последно място, ако прием на синтол е по-малко от два месеца, мускулите бързо се връщат към предходната си форма.
Къде тоагава отива цялата СВТ субстанция, безвредно ли е усвоена от тялото?
Според учените, голяма част от тази субстанция попада в лимфата, която отговаря за имунните функции и вие се превръщате в опитно зайче, което се надява да остане здраво.
Първият опитал подобен препарат е немския силов атлет Манфред Хьобл, рекламиран като човека с най-големите ръце – 68см. Друг от пионерите в употребата на синтол е южноафриканецът Джако Щраус. Истинското олицетворение на препарата остава американецът Грег Валентино – Мистър Синтол. Когато му зададат въпрос, свързан с употребата на синтол, той отрича и твърди, че огромните си ръце е постигнал със зверски тренировки и голямо количество храна. Щом стане дума за тренировките, Грег третира малката мускулна група като голяма такава и избира едно основно упражнение, изпълнявайки свръх тежки серии, траещи по половин час. Звездният миг на Грег, който бива описан като точен и честен човек, е когато отива на бейзболен мач със сина си. Щом виждат ръцете му, целият домакински отбор зарязва представянето и се струпва около него, в опит да разбере, дали ръцете му са истински. Телевизионните камери пък следят спортистите, което му дава шанс да влезе в телевизията. Както той казва, това е върховният момент в кариерата му.
Обаче според учените, синтолът крие повече рискове за тялото, от колкото анаболнтие стероиди. Според естетите, бодибилдингът е спорт, в който целта е красива и естетична фигура. Синтолът е краят на културизма. Повечето обаче не мислят така, най-вече защото синтолът няма нищо общо с бодибилдинга и може би няма място в него. До момента няма смъртен случаи, в резултат употреба на синтол, но трябва ли да има, за да се замислят хората? Струва ли си да поставите здравето си на карта, само за да постигнете резултатите на идола си от корицата на списание, за което тяло той е дал повече от 10 години от живота си? Да, ръцете ви ще станат 60см, но заслужава ли си всичко това, за да си спечелите 5 минути сценична слава?
