Въпреки, че този вид травма се среща доста често, информацията за състоянието е все още доста оскъдна. Това, може би, е и причината за неправилното диагностициране и последвало лечение на иначе така сериозната травма. Най-често пострадалият пренебрегва симптомите и пристъпва към самолечение. или посещава масажист/чакръкчия, който да „освободи нещо прищипано“. Масажите и чакръкчииството имат своето място в рефабилитацията на опорно-двигателният апарат, но тук едва ли биха помогнали. Истината е, че това е поредното заболяване на пренапрежението. За да разберем причините за пренатоварване и пренапрежение на подбедрицата, първо трябва да се запознаем с анатомията на екстензорният ѝ апарат.
Екстензорните мускули на подбедрицата се намират в предната част на междукостната мембрана, съединяваща големия и малкия пищял, както и страничната част на малкия пищял. Те са представени от: предния мускул на големия пищял, дългия разгъвач на палеца, дългия разгъвач на пръстите, третия мускул на малкия пищял и дългия и късия мускул на малкия пищял. Основната им функция е екстензия (разгъване) и външна ротация (завъртане навън) на ходилото. Това движение е противоположно на флексорите (сгъващите мускули) на ходилото и е неотменна част от ходенето. За разлика от флексорите, които са със обемни и здрави мускулни коремчета, както и сухожилия, екстензорите са доста по-плоски и слаби мускули, със също толкова слаби сухожилия. Този феномен бива обяснен с факта, че по принцип флексорите при съкращение поемат и изтласкват напред и нагоре цялото тяло, докато екстензорите разгъват само ходилото, за което не се изисква голяма сила. При някои упражнения обаче се създават условия за пренапрежение на сухожилията именно на тези мускули.
Това са продължителни аеробни упражнения, с дълго повтарящи се еднотипни и еднообразни движения. Най-рисково за получаване на синдром на екстензорния мускулен апарат на подбедрицата е продължителното ходене или тичане под наклон на пътека. Причината за това е, че по време на ходене или тичане на наклонена повърхност всяка една крачка изисква максимално усилие от страна на екстензорите, за да могат те да разгънат ходилото до предел на съвпадение с наклона. Когато подобно натоварване бъде използвано прекалено често, сухожилията на подбедрицата се претоварват и пренапрягат. В следствие на това препапрежение е неинфекциозното възпаление на сухожилията на екстензорите, което бива изразено с различни симптоми. Най-често първият симптом за това е болка, локализирана в сгъвката между подбедрицата и гърба на ходилото или израстъка на малкия пищял, известен още като страничен малеол. В тези места сухожилията имат добре изразени синовеални влагалища, които при възпаление секретират повече синовелна течност. Тази течност причинява разпъване и дразнение на стречрецепторите, изразено като болка. Тя е с тъп и непостоянен характер. Изостря се при опит за разгъване на сухожилието или натиск върху вече споменатите по-горе възпалени синовеални влагалища и сухожилия. Предразполагащ за възникването на този синдром момент е състоянието на обща съединителнотъканна малостойност, която бива срещана в голяма част от българите и се изразява в плоскостъпие и нестабилност в ставите и връзковия апарат.
Лечението на синдрома на екстензорния мускулен апарат на подбедрицата включва безусловна двуседмична пълна почивка, като дори вървенето бива намалено до минимум. Още в острия период е нужно провеждането на консервативно лечение с нестероидни протъвовъзпалителни медикаменти, както орално, така и под формата на мазила, след първата седмица и физиотерапевтични процедури. При незадоволителни резултати от това лечение, за повече от две седмици, могат да бъдат включени и стероидни противовъзпалителни медикаменти.
