Под това име е скрита невромускулна травма, причинена от механично притискане на проксималния седалищен нерв или възпаление на негови части между влакната на мускулна piriformis. Този мускул е дълъг и тесен, с пирамидална форма, намиращ дълбоко в седалището. Той се простира от долната част на гръбначния стълб, чак до горния край на подбедрицата, а основната му функция е външна ротация на долния крайник.
Синдромът Piriformis е основен виновник за болките в долната част на гърба, а до 1947г., преди да бъде категоризиран като синдром, той се смята за заболяване. Най-често срещано е при скиори, лекоатлети и хора, водещи заседнал начин на живот. При до 30% от хората този нерв минава през piriformis, а не под него и риска от такава травма е значително по-висок. Жените са застрашени до 6 пъти повече от това състояние, а най-засегната е възрастовата група между 35 и 40 годишна възраст. Приблизително 50% от случаите се предхождат от травми в седалището, падане, долната част на гърба и таза. Отделянето на серотонин, простагландин Е и хистамин в тази зона също допринася за възпалението на седалищния нерв.
Това състояние причинява изтръпване, схващане, дори болка в цялата задна част на бедрото и седалището, често достигащи долната част на пищяла (прасеца). Болката може да се повиши при заседяване или друго движение и да се облекчи при вървене с изведено навън стъпало (така стречингът върху piriformis се намалява). Състоянието е познато и като синдром на дебелия портфейл, заради вероятността то да се подобри или влоши от стоене с дебел портфейл в задния джоб. Пасивните и обездвижени седалищни мускули улесняват развитието му. Най-често това се случва при дисбаланс между тях и сравнително по-силните сгъвачи на таза. Седалищните мускули не играят важна роля само в движенията в таза, а и в помощта на piriformis при външна ротация на бедрената кост. Когато те са обездвижени, резултат от дълго заседяване, техните синергисти (мускули извършващи сходни действие) трябва да понесат товар, за който не са пригодени. В резултат, piriformis хипертрофира и притискането на седалищния нерв е неизбежно. Също така, системно повтарящи се движение, като навеждане напред, при неправилно изграден баланс в долната част на тялото създава непропорционално слаби абдуктори и стегнати аддуктори. Като добавим към първите отслабените мускули в глутеуса, piriformis може допълнително да се стегне. При редовна пракитка, той се развива и се появява споменатия синдром. Това означава, че абдукторите от външната част на крака не могат да работят правилно и товара пада върху piriformis.
Състоянието може да се появи и при активност на краката в седнало положение (като колоездене). То може да е в резултат и от свръхпронация на ходилото, карайки Piriformis да се включи, за да превентира допълнителна медиална ротация. С времето той се претоварва, става все по-стегнат и синдромът е налице.
Диагноза най-често се поставя след употребата на ултразвук, с цел изключване на останалите причини и оставане единствено на periformis. Наличие на възпаление на седалищния нерв на нивото, на което той минава под споменатия мускул може да бъде показано от магнитния резонанс.
Ако причина за появата на този синдром са отслабени аддуктори и абдуктори, то стречинг и укрепващи упражнения биха били достатъчни за подобрението на състоянието ви. Те могат да облекчат неразположението в рамките на няколко дни. Друг превантивна мярка е изпълнението на еднакво количество разтягащи движение за всички мускули и вниманието да не се изгражда дисбаланс в мускулите на долните крайници. В по-тежките случаи лечението зависи от състоянието и в стадия в които е открито, но в повечето случаи е успешно.
Лечението се свежда до физиотерапия и масажи, имащи за цел да разтегнат и укрепят мускулите. Ако това не даде положителен резултат се предписват нестероидни противовъзпалителни медикаменти и мускулни релаксанти. Инжектиране на кортикостероиди в близост до седалищния нерв също облекчават болката. Ако случаят не се подава на физическо или фармакологично въздействие, може да се наложи оперативна намеса.
