Синдромът на надбодилният мускул на лопатката е състояние, проявяващо се при пренатоварване на една от раменните стави и е форма на периартрит на раменната става (неинфекциозно възпаление на околоставните меки тъкани, причинено от пренапреженеи и/или преразтягане ставния връзков апарат и сухожилията на мускулите, преминаващи през и около ставата). Освен този синдром, периартритът на раменната става включва и бурситната форма на възпаление.
Причините на поява на синдром на надбодилния мускул на лопатката (supraspinatus) могат да варират в широка гама и трудно могат да бъдат изяснени. Предразполагащи за развитието на състоянието са различни видове спорт, тежък физически труд, неблагоприятно влияние на околната среда, предшестващи травми и дори счупвания на кости в тази област от тялото. Важен предразполагащ фактор е и употребата на анаболни андрогенни стероиди, които подпомагат растежа и силата на мускулите, но имат незначителен ефект върху здравината на техните сухожилия. Така се създава несъответствие между увеличените възможности на мускулите, провокиращи ви да преодолявате по-големи тежести, и възможностите на сухожилията на издържат на тези натоварвания. В раменния пояс най-често засегнатото сухожилие е това на надбодилния мускул на лопатката. Упражненията, криещи най-голям риск за поява на такава травма са: повдигане на щанга от лег, всички упражнения за делтоидите, чийтинг изпълнено сгъване на щанга то стоеж, гребане с дъбели, флай от лег и много други. Разбира се, упражненията не са главният виновник за травмата, а нахвърлянето на моментните ви възможности.
Промените, възникнали в сухожилието на надбодилният мускул, са микроразкъсвания на изграждащите го влакна, което на своя страна води до възпаление на сухожилието. В случая, най-характерен за възпалението е отокът. Той води до набъбване и уголемяване на сухожилието и съседстващите го меки тъкани, вследствие на което се затруднява плъзгането му при мускулно движение. Сухожилието на надбодилния мускул преминава под т.нар. коракоакромиална връзка. Тя може да бъде наречена „мост“ между двата израстъка на лопатката – коракоидния и акромиалния (които дават и нейното название). Преминавайки под този „мост“, сухожилието се залавя за грапавината раменната кост. Така, когато надбодилният мускул, заемащ горната част на лопатката се съкрати, сухожилието му е обтяга и отвежда рамото и съответстващата го ръка встрани и го ротира навътре. При оток се мнаблюдава търкане на уголеменото сухожилие във споменатата коракоакромиална връзка, водейки до болка. Поради вече споменатите биомеханични характеристики на наблюдавания мускул, болката най-често възниква при опит за отвеждаен ръката достигне 30 градуса и продължава до 90 градуса. При това движение може да усетите триене или прищракване.
В по-голямата част от случаите възпалението на сухожилието води до възпаление и събиране на ставна течност в подакромиалната бурса (торбичка). За такова усложнение може да се съди по среднощната болка, не позволяваща на страдащият да спи. Тя е остра и пареща, а всеки опит за движение в ставата я засилва. Основно се усеща в рамото, но може да се разпространи към шията и мишницата. Ако протичането е остро, болката и възпалението могат да отшумят в рамките на няколко дни. При хронична болка, когато пренебрегвате сигналите на тялото и продължите с натоварването, това може да продължи с месеци. Процесът става хроничен, с калциеви отлагания, както в сухожилието, така и в подакромиалната бурса.
Лечението на синдромът на надбодилният мускул на лопатката трябва да започне в преустановяване на натоварването на засегнатото рамо. Лекуващият лекар може да предпише нестероидни противовъзпалителни медикаменти и физиотерапевтични процедури. Ако говорим за хронична форма, към лечението биват „назначени“ и кортикостероидни противовъзпалителни медикаменти.
