Много хора са изпитвали симптомите на това състояние, без дори да знаят за какво става въпрос. За Лу Ферино, например, това е било едно от най-болезнените неща, които някога е изпитвал. По време на своята подготовка за „Мастерс Олимпия 1994“ той тренира доста интензивно, докато в един момент не усеща, че ръката му се вкочанява нощем. Освен, че това нарушава съня му, на него му се налага и да става, за да облекчава болката, а в края се стига и до хирургична намеса. Само три седмици след операцията Лу отново е в залата, използвайки леки избутващи и дърпащи движения.
Какво всъщност представлява синдромът на карпалния тунел (СКТ) и само културистите ли страдат от него?
Всъщност не – в опасност са всички хора! При билдерите обаче изтощението с щанги и дъмбели и постоянно повтарящите се натоварвания, в които участва китката, могат да могат да са причина за това заболяване. Ясно е, че културистите влизат в рисковата група, но за да разберем що за заболяване е това, нека да обърнем внимание на анатомията.
Медиалният нерв преминава от предмишницата в китката, през „тунел“. Този тунел се състои 0т 8 карпални кости от трите страни и силно напречно карпално сухожилие отгоре. В този тунел се разполагат и флексорните сухожилия, движещи пръстите. Всяко от тези сухожилия е покрито от обвивка (капсула) и при повтарящи се движения на китката те могат да се втвърдят и възпалят, предизвиквайки натиск върху медиалния нерв, вследствие на възникват и симптомите на синдрома на карпалния тунел. В началото те се свеждат до изтръпване и вкочаняване на показалеца и/или средния пръст, най-вече нощем. С напредване на състоянието, болката може да попречи на съня, като се разпростре до рамото. Усещате палеца, показалеца и безименния пръст безчувствени и подути, а във финалния стадии на заболяването силата на хвата напълно изчезва, а мускулът в основата на палеца бавно атрофира.
Ясно е, че повтарящите се еднотипни движения могат да са причина за възпаление на капсулата на предмишницата, но това може да се предизвика и от следните фактори: повтаряща се флексия (сгъване) на китките, счупени или разместени кости на китката, подуване, артрит, нарушения в секретирането на щитовидните хормони, диабет, менопауза и бременност. Изпълнени с неправилна техника упражнения с тежести е другата причина за възбикване на СКТ или влошаването на вече съществуващо такова състояние. Хващането на щанга или дъмбели с длан, вместо с пръсти, прекомерно стискане на щангата, изпълняване на сгъване на предмишницата твърде често или прекалено интензивно спомага за възпалението на сухожилията на флексорите, също така прекалено голяма тежест, както и всяко друго ексесивно натоварване на китките. Хормоналният дисбаланс (приема на анаболни стероиди и хормон на растежа), в комбинация с неправилната техника на изпълнение, също може да допринесе за развитието на СКТ.
Диагностицирането на СКТ може да се окаже сложен и труден процес. Съществува „псевдо“ СКТ, при което състояние всички симптоми са на лице, но не се открива притискане на медиалният нерв, а единственият начин да се открие дали е истински СКТ е, чрез подлагане на специален електротест, с който се измерва скоростта на предаваните от нерва електрически импулси. В по-леките случаи, на китката се поставя шина, която я предпазва от сгъване през нощта. Тя тя си почива, а тунелът остава отворен, което намалява притискането, а възпалението може да се „укроти“ с нестероидни противовъзпалителни средства, като в по-тежки случаи се стига и до инжекция кортизон.
