Хората се татуират още от времето на палеолита. Татуировки върху мумии, датирани да повече от 2000г. п. Хр., са открити в Западен Китай, а в Япония това е било практика дълго преди това. В началото поради религиозни причини, доказателство за храброст, любов и други подбуди, а днес заради козметични причини или принадлежност към дадено общество и обществена група. Или пък от суета. Но това не е просто процес и крие рискове, особено ако се извършва от неквалифициран персонал и не санитарна среда.
Татуировката се прави с малка машинка, с прикрепени към нея резервоарче с боя и малка игла, многократно пробиваща кожата, подобно на шевна машина. С всяко пробиване, под кожата, биват вкарани малки капчици мастило. Процесът може да отнеме няколко часа, причинявайки калки кръвотечения и големи болки. Най-лошото е, че бива пробит основният защитен механизъм на тялото – кожата и вие сте изложени на два основни типа инфекции. Първият е на кожата и предизвиква локална инфекция: зачервяване, подуване, парене и загнояване на мястото на татуировката. Възможно е появата на подутина (гранулома) около засегнатата тъкан – възелчета тъкан, наподобяваща белегова, около частици боя, които тялото приема за чужди. Всяка боя може да предизвика обриви и сърбеж на кожата. Такава инфекция е рядко срещана, но при нейната поява може да бъде проблем, тъй като пигмента трудно се отстранява. Има случаи на алергии заради татуировки, години след като те са направени. При инфекция, устойчива на антибиотик, може да се стигне до пневмония и гангрена.
Другият вид инфекция е на кръвта: заразяване с хепатит С, хепатит В, тетанус, туберкулоза и дори СПИН. Това става при контакт със замърсена кръв от друг пациент или нестерилна среда и неправилно подържани инструменти. За това, ако решите да дарите кръв, се изисква да е минала поне година от датата на последната ви татуировка. Да, риск има и при преливане на кръв. Но в болницата сте по необходимост, а в студиата за татуировки – по собствено желание.
Тялото и модата се менят, а татуировката може да избледнее и да изгуби контурите си. Ако татуистът вкара мастилото прекалено на дълбоко под кожата, то може да се разсее и контурите да се размият. Това зависи и от боята, която често бива продавана като марка, а не като химически състав. Има повече от 50 различни вида боя, някои от които са одобрени за козметика, но не са подходящи за подкожно прилагане. Други пък изобщо не се препоръчват да влизат в контакт с епидермиса, тъй като са за промишлени цели и принтери. И ето, че стигаме до най-често срещаният проблем с татуировките – желанието да се премахнат. Но това е дълъг, мъчителен, скъп и болезнен процес, в който в много случаи остава белег за цял живот. Обикновено това става, чрез изтъркване на кожата или чрез вкарване на солен разтвор, киселина, прилагане на инжекция с боя, покриваща старата или лазер, вършещ работа при едни, а при други не. При лазерната терапия също има вероятност от развиване на алергия и инфекция. Често след премахване на мастилото се появяват келоидни образования, надминаващи размера на татуировката. Възможно е и избледняване на кожата (хипопигментация). Изобщо, преди да се татуирате, се замислете, струва ли си това, което правите?
