Като културисти, Вие се притеснявате за гърдите си много повече от останалите мъже, или се бъркаме? Ако сте употребявали прохормони или стероиди, то притесненията ви са основателни, тъй като споменатите крият риск от поява на гинекомастия – женски тип тъкан в мъжките гърди. А рак на гърдата се образува не само при жените, а и при мъжете.
Подобно на жените, мъжете също имат вродена жлезиста тъкан, реагираща на хормонални промени и действия – от прекалено много есртроген, до недостиг на тестостерон. До пубертета, момчетата и момичетата имат малко количество гръдна тъкан, която при израстването при женския пол се увеличава, заради действието на яйчниците. По-голямото количество от тази тъкан е концентрирана точно зад зърното а ареолата (пигментираната зона около зърното) и при голяма част от мъжете остава недоразвита. При момчетата през пубертета, андрогенните хормони потискат развитието на каналчетата (жлезите) в тъканта, спирайки развитието ѝ. В случая говорим за естествено произвеждане на полови хормони от тялото. При внасяне на такива отвън, тялото не успява да преработи цялото количество и част от тях се превръщат в естроген, който е основният дразнител и причинител на разрастването на гръдната тъкан при мъжете – както вече споменахме, състояние наречено гинекомастия. Тя може да се появи и в следствие на употреба на медикаменти против язва, киселини в стомаха и дори пушене на марихуана. Обикновено гинекомастията е еднаква в двете гърди, но може да се развие асиметрично и дори унилатерално (да засегне само едната гърда). В една четвърт от случаите на мъже с рак на гърдата са имали гинекомастия. Това не означава, че тя е причинител на рака, просто в случаите ѝ, рискът от последвал рак е завишен. Мъжете работещи в металургията – край доменни пещи, край фурни или в околна среда с висока топлина също са изложени на по-висок риск от рак на гърдата, тъй като се смята, че топлината потиска синтеза на андрогени. Наследството също си казва думата. Колкото и странно да звучи, негрите и евреите са доста по-силно засегнати от рак на гърдата. В рисковите категории спадат и алкохолиците – при тях вероятността от чернодробни нарушения като цироза е висока, заради което нивото на андрогени спада, а това на естроген се повишава.
Освен споменатото до тук, риск от поява на рак на гърдата при мъжете има и при хора в напреднала възраст (над 60 години), такива с нарушена функция на тестисите поради вроден дефект, заболяване или след стероиден цикъл, заушка или херния. Мъже с рак на простата не бива подминати от рак на гърдата. Подобно на жените, мъжете чиито гръден кош е изложен на радиация са силно застрашени. Ракът на гърдите при мъжете е по-агресивен, може би защото мъжката аудитория не очаква да развие такова заболяване и щом бъде констатирано, то е в доста по-напреднал стадии.
Един от основните симптоми на рак на гърдата е уголемената и безчувствена тъкан около и зад зърното. Най-често ракът се появява в гръдните канали, като обикновено туморът не е голям, с размери 2.5-4 см. Обикновено това е бучка с неправилна форма и може да се появи не само в зърното, но и горната външна четвърт на гърдите и дори под мишницата. Поради малкото количество гръдна тъкан при мъжете, обикновено тя е закачена за кожата или за гръдния кош; заради близостта пък до зърното обикновено се получава свиване или сбръчкване около него, възпаление и дори разграждане на тъканите. Отделянето на течност от зърното – кървава или серозна е неестествено и веднага трябва да бъде изследвано. Разновидност на рака е болестта на Пагет, при която около зърното се появява възпаление или обрив. Гръдната тъкан е богата на лимфни възли и разклонения, позволяващи на болестта лесно да проникне и да се развие. И при мъжете, и при жените, тя протича в три стадия, които можем да опишем така:
- поява на тумор и разпад на тъканта
- вероятност тумора да образува метастази
- поява на метастази
Лечението на рака е прекалено комплексно и сложно за да бъде ясно обяснено, но най-просто казано включва оперативна интервенция, последвана от химиотерапия или и/или радиотерапия, в комбинация с терапия с тамоксифен. Както при всяко заболяване, и тук основно е навременното диагностициране. Колкото по-рано откриете проблема, толкова по-добри са шансовете ви за пълно възстановяване – в начален стадии те са 97-98%, докато в най-напреднал те са само 14%!
