Разкъсване на влакната на големият гръден мускул е често срещана травма, най-вече при силовите атлети. Основните фактори, от които зависи пълното възстановяване и завръщане към спортна активност се определят от адекватната реакция на пострадалия по време на травмата, след травматичното лечение и правилната преценка на лекуващият лекар.
Големият гръден мускул (pectroalis major) е разположен по предната повърхност на гръдния кош и е съставен от три части – ключична, гръдно-ребрена и коремна. Във функционално отношение, мускулът привежда ротира раменната става – при изтеглена назад мишница мускулът я прибира напред и към тялото; прибира мишницата от максимално изтеглена назад позиция; при фиксирана мишница, мускулът повдига ребрата.
Увреждане на мускулната тъкан обикновено се случва при свръх голямо натоварване, надвишаващо еластичния тъканен толеранс. Това може да се случи, както при максимално мускулно усилие с непосилна тежест, така и при по-леки товари, с максимален експлозивен момент. Локализирането на травмата обикновено се случва в странични мускулно-сухожилен преход. В по-редки случаи увреждането може да засегне и други части от мускула – екваториалната област (при директен удар върху мускула), вътрешният мускулно-сухожилен преход или сухожилно-костният преход. Според степента на мускулното скъсване, степента на травмата се разделя на три групи:
Мускулно разтежение
Разтежение се получава при преминаване на границата на нормална разтегливост, без да се засяга анатомичната цялост на мускула.
Частично разкъсване
Наблюдава се разкъсване на част от мускулните влакна, без да се прекъсва напълно неговият напречник.
Пълно разкъсване
Най-тежката степен на увреждане. Тук се наблюдава пълно скъсване и отдалечаване на двата края на мускула.
Разграничаването на отделните степени на увреждане и правилното диагностициране са ключови за адекватното лечение и възстановяване. Така например, при пълно скъсване не може да се очаква мигновено подобрение и в такива случаи оперативната интервенция е приемлива алтернатива. Обратно на това, частичното разкъсване се „преборва“ без операция, само с медикаменти и ограничаване на движението. Разграничаването на мускулно разтежение с частично разкъсване може да бъде доста трудно начинание, най-вече в острия стадии на травмата, но прогнозата за първо възстановяване в първия значително по-благоприятна. Симптоматиката при разкъсване на мускулни влакна включват:
Болка с остър и разкъсващ характер, при максимално или внезапно мускулно усилие; локализира се в предната и средната част на ръката и рамото; засилва се при опит за събиране и притискане ан ръцете пред тялото.
Кръвонасядания. Положението им е определено от локацията на скъсването, като най-често биват наблюдавани по предната част на рамото и горната част на мишницата. Появяват се до няколко часа след травмата и са сигурен индикатор на мекотъканно травмиране в дълбочина.
Оток в предната част на рамото и горната част на мишницата, обикновено с преходен характер и в рамките на няколко дни бива резорбиран. Често е пречка за правилното определяне на тежестта на мускулното травмиране.
Повърхностни деформации – обикновено се забелязват, след резорбцията на отока. Наблюдава се видимо хлътване при изпъване на кожата около травмата. При частично разкъсване на страничния мускулно-сухожилен преход, например, се образува характерно хлътване на аксиралната линия, което става още по-голямо при пълно мускулно скъсване.
Какво може да сторите при съмнения за скъсване на мускулни влакна?
Главното е да ограничите образуването на кръвна колекция и оток в травмираната зона, за това:
- приберете ръката плътно към тялото и я обездвижете, за да ограничите натоварването върху мускула
- наложете компресивна превръзка и студен компрес
- повдигнете засегната част по-високо от сърцето
- НЕ масажирайте засегнатата тъкан и не използвайте аспирин или други противовъзпалителни, рискувате да увеличите кръвоизлива
- задължително се консултирайте с лекар
Лекарят ще назначи допълнителни изследвания за определяне степента за травмиране и ще определи оптимално лечение. Обикновено, при мускулно разтежение и частично разкъсване, операция не се налага. Бързото възстановяване и връщане към спортна активност зависи от щадящия двигателната функция метод и най-често отнема около 6 седмици. Внимателно раздвижване и леки масажи подобряват процесите на възстановяване, но само след като острият период на травмата е отминал. Ранна операция се прилага, само при пълно мускулно скъсване и ако е нужно бързо завръщане към спортна дейност. Оперативното лечение намалява срастванията, атрофията и мускулната ретракция, което позволява почти пълно мускулно функциониране и възстановяване. Всякo неспазване на изложените по-горе съвети може само да влоши състоянието на пациента.
