Големите мускули често струват скъпо, а цената не винаги бива платена под формата на време или финанси. И при най-стриктното изпълнение може да се получи травма. Най-често възпалените и травмирани мускули и сухожилия са тези около ставите. Една от тези стави е колянната, а травмираният мускул е – познахте, менискуса. Такава контузия най-често се среща в контактните спортове, но това, че вдигате тежести не дава гаранция, че ще ви подмине. Никога не е сигурно, дали при следващото посещение на фитнес залата, няма да се окаже, че страдате от такава травма. А за да се преборите с нея, трябва да знаете механизма ѝ на получаване.
Коленната става е изградена от три части – femur (бедрена кост), tibia (пищялна кост) и колянна капачка. Костните повърхности са покрити от хрущял, даващ им възможност гладко да се приплъзват, без да причиняват повреди по повърхността ѝ. Между двете костни повърхности се намират два диска – менискуси, всеки от който лежи между бедрената и пищялната кост и са съставени от жилава хрущялна тъкан, според формата на прилежащата от тях кост. Този, който лежи на медиалната кост се нарича медиален менискус, а този върху латералната – латерален менискус. Те имат полумесечна форма и клиновиден профил, стабилизиращ ставата. Главната им функция е да разпределят теглото на тялото върху коленните стави. Ако бъдат отстранени, тежестта пада неравномерно върху костите на долните крайници. Това води до претоварване в отделни части от костта, причинявайки ранен артрит в коленната става. Тоест, за здравето на коленната става, здравият менискус е от основно значение.
Менискусът бива кръвоснабден от мрежа малки кръвоносни съдове, образувайки бедна на кръв зона в средата му. Това прави възстановяването на травми в тази зона крайно трудно. Двете най-често срещани причини за скъсването му са директни травми и дегенеративни процеси, водени от напреднала възраст. Скъсването на менискус често е съпроводено от травма на предната кръстна връзка и медиалното странично сухожилие – носещи славата на „фаталната тройка“.
Най-честата причина за директно скъсване на менискуса е при рязко завъртане на коляното, докато стъпалото е здраво застанало на мястото си – пример за това е клек или напад, при който загубите равновесие и се опитате да се оттласнете рязко нагоре. В подобни случаи- когато бедрата са успоредни или тазът е по-ниско, спрямо коленете, върху тях пада прекомерно натоварване под ъгъл – в позиция, поставяща хрущяла под най-тънко положение. Може да се скъса, както от хронично претоварване и прогресивна дегенерация. При хора над 40 годишна възраст това може да стане и при ежедневни дейности.
При скъсване на менискуса, капацитетът за товарна поносимост на ставата е силно застрашен. Заради липсата му, голяма част от товара пада върху става и костите, прилежащи към нея, криейки рискове от развиване на артрит. За това всяка смяна в начина на живот – преминаване към ниско интензивни тренировки, сваляне на тегло и други намаляващи риска от артрит, подобряват шанса за бързо възстановяване на травми на менискуса.
Първите симптоми на травма на менискуса са болка и оток, които е възможно да бъдат усетени месеци преди травмиране. Те може да бъдат съпроводени и от болка в ставата при екстензията ѝ – невъзможно това да се случи, заради парченца отчупен хрущял. Други симптоми са така наречените механични такива (болезненост при допир на менискуса), пукане или прищракване в ставата и ограничена амплитуда на движение. Често коляното се „заключва“ в дадена позиция и е нужно прилагането на сила, за да се сгъне нормално. За това, при болка в коляното, е препоръчително да направите профилактика и на менискусите. Лечението му е зависимо от няколко фактора и не винаги значи операция.
В началото, както при всяка травма на коляното, се прилага лед, за намаляване на отока и болката. Но нужна ли е операция? Мнозина водят нормален начин на живот, дори практикуват активно спорт, със скъсан менискус. Оперативна намеса е нужна, само ако скъсването стане симптоматично и пречи на други дейности. Но преди да се извърши операция е нужно да се премине през атроскопия – през два, по-малки от сантиметър, отвора в коляното се вкарват два оптични камера с прикачена към тях миникамера, чрез която докторът оглежда вътрешността на ставата, за да определи има ли откъснати парченца от менискуса, които трябва да се отстранят. Когато реши, че е нужна операция, лекуващият лекар има два избора – първият е за възстановяване на повредения менискус и връщане на нормалната анатомия на тялото. Ако е успешна, тя винаги е за предпочитане в дългосрочен план, но е доста по-сложна, възстановяването в дълго, а заради ограниченото кръвоснабдяване, това става още по-трудно.
Втората е менисектомията – операция за премахване на откъснатите парчета от менискуса и е доста по-често прилагана от първата. Поради редица причини много скъсвания на менискуса не могат да се възстановят – тъй като е в зона бедна на кръвоносни съдове или краищата са оръфани и няма как да бъдат съшити. При менисектомията възстановяването е значително по-бързо, но след години могат да възникнат проблеми, заради липса на цялост в менискуса. Отстраняването на скъсаният менискус може да доведе до преждевременен артрит на коленната става.
След операцията идва ред на рехабилитацията. Целта ѝ е да намали отока и да върне нормалната амплитуда на движение в ставата. В началото са нужни патерици, но в рамките на 2 седмици може да вървите нормално. За връщане към нормална спортна дейности се изисква поне месец.