Скъсванията (руптурите) на сухожилията са една от най-често срещаната травма, независимо дали сте културист, силов трибоец или тренирате друг спорт и да породени от употребата на прекомерни тежести или неправилно възстановяване. Без значението от причината за травмата, възстановяването е дълъг и мъчителен процес, след който може да се окаже, че спортната ви кариера е приключила. За да не се случи това е добре да знаете няколко неща.
Сухожилията се състоят от влакнеста съединителна тъкан, изградена главно от колаген, която има задачата да свързва мускулите с костите. Контактната зона между мускулите и сухожилието е наречен мускулно-сухожилен преход (МСП), а тази между сухожилието и костта сухожилно-костен преход (СКП)/Последната може да бъде разгледана и като еластична, за да устои донякъде на натиска и напречните сили, но и достатъчно твърда на опън. В покои, влакната на сухожилието имат вълнообразна структура, която при напрежение се „изправя“ и при намаляване на натоварването се връща към нормалната си форма. За това спомагат еластичните влакна в сухожилието, които са сравнително малко – близо 2% от общата маса и са изградени основно от еластин. След контракция и стречинг на сухожилието, именно той спомага за възвръщане на вълнообразната структура на колагеновите влакна. Ако разтягането надмине 4% от първоначалната дължина на сухожилието, в него възникват микротравми. Рязко преразтягане, при което се достига 8% от първоначалната му дължина гарантира скъсване при МСП, тъй като там е най-слабото и податливо на травмиране място в целия мускулно-сухожилен комплекс.
Колкото по-голяма е контактната зона между мускула и сухожилието, с толкова по-голям товар може да боравите, преди да възникне сериозно увреждане. Колкото пък по-дълги са влакната на сухожилието, толкова по-силно разтегателно е то. Късото сухожилие не е по-силно от дългото, тъй като абсорбира пропорционално по-малко енергия.
Рискът от травми в сухожилието е най-голям, когато:
- в мускула, разтегнат в кинетичната част от движението, се генерира сила
- се приложи сила бързо и под ъгъл
- силата на сухожилието е по-малка в сравнение с тази на мускула (типично за употребяващите стероиди)
- мускулната група е разтегната или свръх разтегната под влиянието на външни сили (балистичен стречинг)
- при прекомерен товар мускулната контракция е рязка и мощна, а сухожилието понесе стреса
- крайникът и неговите части (меки тъкани, стави и т.н.) се движат много рязко и пасивно от флексия, екстензия, абдрукция или аддукция срещу силна мускулна контракция, причинявайки принудителен стречинг на крайника
- неправилно възстановяване или прибързване
Интензивните тренировки правят сухожилията по-силни, по-големи и по-здрави, устойчиви на натоварвания и травми. Процесът наподобява този на мускулите в хода на тренировката: първо повреди, след това компенсация и в края, за всеки случай, свръхкомпенсация, но винаги има и особености. Тъй като тъканите на сухожилието първо се разрушават, след това се изграждат на ново, при този преходен процес, то е податливо на травми. Често в резултат на натрупани микротравми, при движение което обикновено не води до скъсване на сухожилието, възниква именно такова – заради слабост или дегенерация, както и липса на пълноценно възстановяване. Разбира се, при екстремни тежести, може да се скъса и най-здравото сухожилие. Трябва да споменем, че поради по-лошото кръвоснабдяване и и циркулация метаболитните процеси (поправка, възстановяване и адаптация) в сухожилията протичат няколко пъти по-бавно, от колкото в мускулите.
Често причина за травма на сухожилието са динамичните сили. Ако вземем за пример бягането, при което натоварването върху долната част на крака и петата може да надвиши двойно телесното тегло, правейки всяка стъпка шокова. Ако тежите 75кг и на километър бягане правите 1000 крачки, натоварването за това разстояние, върху всяко стъпало, се равнява на 100 000 тона. Скъсванията на сухожилието при капачката, при опитни трениращи с тежести, често е заради натоварване равняващо се на 10-17 пъти повече от теглото на тялото.
Повече от половината спортни травми са породени от пренапрежение или пренатоварване – непрекъснато повтарящо се натоварване върху засегнатото сухожилие, без да му се даде възможност да се моделира отново при възстановяването си. Тъй като структурата му не може да понесе повече товар, тя отказва, причинявайки възпаление, оток и болка.
Частично скъсване
Частичното скъсване на сухожилието се обобщава с нараняване на влакната, но запазване на целостта във връзката между мускула и сухожилието. При острата му фаза се наблюдава подуване на мястото, като 3-4 седмици след това в зоната се образува т.нар. белегова тъкан – нефункционална съединителна тъкан, която постепенно запълва мястото и нормалната функция на сухожилието бива загубена. Проблемът на частичните скъсвания е, че те се характеризират с лек дискомфорт, ако изобщо има такъв, и за тяхното диагностициране е нужен преглед от лекар и обстоен преглед. Така началните фази често биват пренебрегвани, което води до усложнения и до…
Пълно скъсване
То е лесно забележимо и за щастие се случва рядко, обикновено при плиометрични и други балистични или експлозивни натоварвания. Сред билдерите обаче то е доста често срещано. Пълното скъсване рязко повишава вътрешно мускулната свързваща тъкан и възпрепятства циркулацията на кръвта. Така общият брой на капилярите намалява, увеличавайки още повече вътрешномускулната тъкан, а мускулната еластичност и разтегливост биват ощетени. При такава травма се налага операция, а за пълното ѝ възстановяване може да са нужни години.
Скъсване на мускула pectroalis major е една от най-често срещани травми в културизма и силовите спортове. По-голяма част от травмите се случват при мъже след 30 или 40 годишна възраст, като не включваме употребяващите стероиди, при тях това може да стане по всяко време. Травмата може да се случи на всяко заглавно място (инсерция) и бива степенувана според мястото и степента на скъсването. Степен 1 е контузия или напрежение, без наличие на скъсване. Степен 2 е частично скъсване, обикновено на мускула или негова връзка. При травма от такъв тип има по-малки цялостни нарушения от пълно мускулно скъсване, но получената слабо нарушава значително способността за тренировки. Степен 3 се обобщава с пълно мускулно-сухожилно скъсване или откъсване на сухожилието от апоневрозата на костта – мястото на прехода сухожилие-кост. При по-голяма част от пълните скъсвания се нарушава връзката на сухожилието с раменната кост.
Типичният механизъм на травма на мускулносвързващата тъкан е пренапрежение при рязко претоварване на ексцентричната част от движението. Можем да вземем за пример избутването от лег. При спускане на щангата към гърдите, мускулните влакна, залавящи мускула за гръдната кост, са максимално разтегнати. С намаляване скоростта на спускане и пристъпване към начална фаза на повдигането на товара, мускулните влакна са максимално разтегнати, водещо до отказ и последващо скъсване, като напрежението е най-силно изразено в началната фаза от избутването, точно над гърдите. Често се стига до тендинит на рамото, заради постоянно повтарящо се движение на ротаторната група и вътрешната ротация при избутване, като от цялата група, сухожилието на надбодилния мускул на лопатката (supraspinatus) е най-силно засегнат. Някои учени са на мнение, че сухожилията не успяват да се „приспособят“ към увеличеното количество мускулна маса и намалена гъвкавост, поради интензивните тренировки с тежести. Това важи с пълна сила при резки промени в телесното кога или когато се употребяват анаболни андрогенни стероиди и хормон на растежа.
Руптура на трицепса е сравнително по-рядко срещана и най-често се съпровожда от фрактура на радиалната глава. Състоянието може да се усложни от бурсит на олекранона, лекуван с локални стероидни инжекции и от прием на орални стероиди. И в двете ситуации, състоянията спомагат за скъсване на сухожилието. Лечението ще бъде успешно, само ако травмата бъде открита и лекувана на време.
Но опасност има не само при вдигане на тежести, но и при аеробни занимания. Често на пътеката за бягане се получават възпаления на ахилесовото сухожилие, което, ако не бъде лекувано, може да се превърне с хронично. Тогава в сухожилието се проявяват микроразкъсвания, които значително да го отслабят и направят податливо на скъсвания. Както в почти всички случаи, и тук най-доброто лечение е превенцията – стречинг на ахилесовото сухожилие, дори при ставане сутрин, ще увеличи или поне ще задържи гъвкавостта му. Ако пък вече е късно и белята е налице, консервативният метод е студен компрес, противовъзпалителни нестероидни медикаменти и физиотерапия. Кортикостероидни инжекции не се използват, тъй като е доказано, че те увеличават риска от скъсване не сухожилието.
Въпреки, че пасивната част, в случая сухожилието, може да поема енергия, за предпазване от травми там е основна активната част – мускула. За това и тренировки, водещи до натрупване на мускулна умора, увеличават риска от травмиране на сухожилието. Дори при употреба на малък товар, но голям обем от серии и повторения, е по-вероятно да се появи травма, от колкото при високоинтензивна тренировка, особено ако тежестите водят до високо кинетична енергия, чрез неконтролирани ексцентрични движения. Заради повечето травми на пренапрежение пък допринасят тренировъчни грешки, като умората от дългата тренировка или твърде бързото ѝ протичане. Тук стречингът играя ключова роля – той може да увеличи дължината на меките тъкани, като с това увеличи дължината, до която мускулът може да достигне, преди да достигне отказ. Най-удачното време за изпълнение на стречинг е след тренировка, тъй като преди нея създава напрежение, спомагащо за появата на умора и намаляващо силата при високо интензивни серии. Това е особено важно за бързите мускулни влакна, тъй като мускулите с лоша издръжливост се уморяват по-бързо и абсорбират по-малко енергия, което ги прави по-податливи на травми, особено в тренировки с повече серии. С правилно структурирана стречинг програма може да се постигне максимална дължина на мускулно-свързващата тъкан – след постигане на определена дължина, по-нататъшният стречинг няма анатомична или физиологична стойност. Казано по друг начин – не търсене някаква свръх човешка гъвкавост, достатъчно е да достигнете в рамките на възможностите си и да я поддържате на това ниво.
