Гръбначния стълб е основа на скелета и механична опора на човешкото тяло. В човека той е съставен от 33-34 костни сегмента, наречени прешлени. От тях 24 са „истински“, а останалите 9-10 са изгубили способностите си и са се сраснали помежду си. Гръбнака е съставен от 5 основни дяла: шиен (7 прешлена), гръден (12 прешлена), поясен (5 прешлена), сраснали се помежду си в една кост – кръстец, опашният дял е съставен от 4-5 прешлена, които са недоразвити и сраснати в опашната кост. Прешлените са най-добре развити с зоните с най-голяма функционална натовареност (поясен и кръстов отдел), и са по-слабо развити в дяловете с намалени функционални изисквани (шиен и опашен). В гръбначни стълб, прешленните отвори съставят канал, в които се разполага гръбначния мозък, а съединяването на прешленнтие тела става посредством междупрешленните дискове и връзки.
Междупрешленните дискове имат пълно съответствие във формата си с прешленните тела и се срастват с горната о долната прешленна област. Способността им да се деформират им позволява да осигуряват подвижността между отделните прешлени, като същевременно изпълняват ролята и на амортисьори. Всеки един от тях е изграден от пихтиесто ядро, в центъра на диска, и концентрично наредени около ядрото съединителни влакна, които, споени от хрущялно вещество, образуват фиброзен пръстен. Укрепването на прешлените се извършва от две надлъжни връзки, разположени в предната и задната част на гръбначния стълб. Предната започва от основата на тилната кост до предния ръб на кръстната кост, докато задната се простира от задната повърхност (тялото) на втори шиен прешлен до горния край на кръстцовия канал. Между отделните прешленни част също има връзки – междунапречни, между бодилкови и надбодилкови.
Гръбначният стълб е с дължина 70-73см при мъжете и 66-69см при жените, а пълното му израстване достига между 25-тата и 30-тата година. Нормално той има S-образна форма. Пийната и поясната част са извити леко напред (лордоза), а ггръдната и кръстцовата назад (кифоза). Нормално съществува лека странична извиква, наречена сколиоза. Най-силно подвижните сегменти от гръбнака са шийният и поясният дял, а по-малко подвижен е гръдният дял. Движенията в гръбначния стълб стават посредством компенсация и тракция на еластичните дискове и чрез плъзгане междупрешленните стави, като това става около 3 основни оси – предно-задна (сагитална), челна (фронтална) и вертикална. По челната ос се изпълнява сгъване (навеждане напред) и разгъване (навеждане назад), по сагиталната – отвеждане и привеждане (наклон вляво и дяно), а по вертикалната се извършва завъртане на ляво и вдясно.
В следствие на различни причини и патологични фактори, в гръбначния стълб, се появяват травми, увреждащи неговите функции. Най-често срещани са фрактури и остеокондроза на прешлените, преразтягане на връзките, приплъзване на един спрямо друг от прешлените (спондилолистеза), болест на Бехтерев, патологично увеличени гръбначни кривини (сколиоза, кифоза и лордоза). От неврологично естествено, травмите биват спукване на междупрешленния диск (дископатия) и притискане на гръбначно-мозъчни коренчета, ишиас, лумбаго, дискова херния и други. При компресия, пулпозното ядро прилага значителен натиск върху фиброзния пръстен и той бива растегнат. При екстремни натоварвания или дегенеративни състояния има вероятност дори от разкъсване на този фиброзен пръстен, което води до пролапс на ядрото или дискова херния. При прекъсване на гръбначния мозък в шийния дял се стига до квадриплегия или пареза (засягат се всички крайници и моторните им функции), при гръдния и поясния дял страда тялото под нивото на засягане – параплегия или пареза (увреждане на двата крака), тазоворезервоарни разстройства и други. Споменатите травми са причинени от травматичен механизъм, неправилна стойка и телодържане, удар, прищипване на нерви и мускулни влакна, увреждане или прекъсване на гръбначния мозък породено от спортни травми и други.
В силовите спортове и културизма споменатите травми на гръбнака са доста често срещани – най-вече поради претоварване, използване на прекалено големи тежести, неправилно изпълнение на движенията и недостатъчна почивка. Има упражнения, които са високо рискови за гръбнака и трябва да им отделите специално внимание за заучаване на правилното им изпълнение, а ако не успеете, то по-добре ги избягвайте. По-долу ще разгледаме внимателно отделните дялове на гръбнака и рисковите за тях упражнения:
Шиен дял
Тук най-рискови упражнения са „борцов“ мост, флексия, екстензия и ротация с тежест. При флексия, екстензия и ротация с добавена тежест има вероятност от получаване на дискова херния, приплъзване на прешлените, увеличаване или намаляване на шийната лордоза и т.н. Ако е възможно, то най-добре избягвайте такъв тип упражнения. Врата си може да развиете индиректно, чрез трениране на трапецовидните мускули.
Гръден дял
Най-голяма заплаха за гръдния дял са тежките изтласквания, странична ротация с тежест на раменете, напади и отпади с тежест, избутване от лег и полулег, мъртва тяга и други. При упражнения с изходно положение седеж, прешлените са поставени в крайно неблагоприятно за тях положение – липсва поясна лордоза, което е сигурна предпоставка за травма.
Поясен дял
Тежка мъртва тяга, навеждане с щанга, всички отвеждания и флексия на раменете от седеж, клекове с прекомерна тежест, ротация на торса с тежест, тежки сгъвания и разгъвания за бицепс и трицепс, коремни преси, всички видове гребане и т.н. При навеждане с тежест, например, центърът на тежестта се измества рязко напред, което създава предпоставка за дискова херния, при ротация в страни пък се крие риск от приплъзване на диск и така нататък.
НЕ ни разбирайте погрешно, всяко едно от тези упражнения е страхотно, а базовите (клек, лежанка, мъртва тяга) са незаменими както за изграждане на мускулна тъкан, така и за изгаряне на мазнини, но САМО ако са изпълнявани правилно.
За да запазите здравето на гръбначният си стълб, то се уверете, че изпълнявате всяко едно упражнение правилно. Бъдете внимателни не само с гореспоменатите, но и с всички останали, които видимо го натоварват и крият рискове за вашето здраве. Тези, които имат вече неприятности с гръбначните кривини (сколиози, лордози, кифози) трябва да се посъветват със специалист невролог, ортопед и т.н., преди да предприемат прекрачване на прага на спортната зала, а тези с неврологични аномалии (ишиас, лумбаго, дискова херния и др.) е добре да се консултират с невролог, хирург, кинезитерапевт или рехабилитатор. Не забравяйте, гръбначния стълб е в основата на правилното телодържане, осанка, функционалност на вътрешнтие органи и системи и бъдещи спортни успехи. Травмирането ще забави спортните ви постижения и ще бъде причина за значителен спад във вашите постижения. За това загрявайте добре, бъдете внимателни при изпълнението на всяко едно упражнени и правете редовен стречинг. Ако се наложи, потърсете помощ от квалифициран за целта треньор. Бъдете внимателни и пазете гръбнака си!
