Във фитнес залите всеки ден може да чуете спорове на тема мускулна умора и ползите от нея, може да чуете и абсурдните мнения, че мускулната умора и мускулната треска са причинени от микроразкъсвания и без тях растежът би бил невъзможен. Такива митове са не само научно не подкрепени, но и опасни, тъй като потикват към свръх натоварване и изпълнение на серии, след прага на болка, който би трябвало да е сигнал за ефективността им. Не веднъж сме повдигали въпроса за травми, причинени именно от свръхнатоварване и рисковете от него за опорно-двигателният апарат (възпаления, контузии, травми и др.), които не само не носят положителен ефект, но могат и да ви оставят извън строя за дълъг период от време. За това е и нужно да изясним какво представлява мускулната треска и мускулната преумора. Първо накратко ще разгледаме физиологичната същност на мускулното съкращение.
Може би сте наясно, че мускулните влакна са изградени от миозинови нишки, които са обградени равномерно от шест актинови нишки. Мизоновите нишки имат в двата си края така наречените миозинови главички, с чиято помощ те се свързват на две места с актиновите нишки. Когато решим да контроктираем (стегнем) определен мускул, за да превъзмогнем дадено съпротивление, главният мозък изпраща нервни импулси до нервно-мускулните единици – мястото, на което периферните нерви се свързват с мускулните фибри. Нервният електрически импулс активира главичките на миозина чрез аденозин трифосфат (АТФ) – универсалният източник на енергия в човешките клетки. Веднъж активирани и съединени с АТФ, главичките на миозина, подобно на гребла на лодка, придвижват актиновите нишки от крайните към средните раздели на миозиновата нишка, намалявайки размера на цялата мускулна фибра, както и на целия мускул. Мускулното съкращение е факт!
Всъщност това е качествен процес, в които би имало нулево подобрение, ако участващите нишки и фибрала бъдат разкъсани. Преумората и мускулната треска са понятия, свързани с начина, по който се изразходва необходимата за съкращението АТФ енергия. Трябва да отбележим, че предпочитаното на всички известни клетки гориво е глюкозата. Глюкозата бива разградена на два етапа: 1) в цитозола (клетъчна течност) до две молекули пируват и 2) образуваният пируват може да навлезе в митохондриите – енергиите централи на клетките, където бива изгорен напълно до въглероден двуокис и вода. За да бъде изгорен пирувата в митоходндриите е нужен кислород. Пироватът е разграден продукт, получен при непълното разграждане на глюкозата в цитолозата. От първият етап на глюкозното разграждане до пируват от една молекула кислород се изграждат само две АТФ молекули, докато при пълното ѝ до въглероден двуокис и вода се получават 38 АТФ молекули. За сметка на това обаче, първият етап с в пъти по-бърз от втория. Първият е наречен анаеробен етап на разграждане, тъй като за протичането му не се изисква кислород, вторият е аеробен, тъй като за да изгори напълно глюкозата е нужен кислород.
При леки тренировки, когато нямате нужда от големи количества кислород и АТФ, пируватът не се натрупва, а навлиза в митохондриите и бива изгорен. Дихателната и сърдечно-съдовата система са в състояние на доставят нужният кислород за разграждането на полученият в първият етап от разграждането на глюкозата пируват. Нуждите от АТФ при анаеробни тренировки, когато се преодоляван максимални и субмаксимални натоварвания, нараства многократно. Способностите обаче на дихателната и сърдечно-съдовата система да доставят кислород са ограничени и при тежки натоварвания те могат да се увеличат само 25 пъти. Това води до недостатъчно насищане на клетките с кислород и анаеробно изгаряне на глюкозата до пируват. Това е доста неефективен начин, тъй като, както вече споменахме, при него се образуват само 2 молекули АТФ от една глюкозна молекула, но пък от друга страна е много бърз. За това, за да получите огромни количества АТФ молекули, мускулът в анаеробни условия разгражда огромни количества глюкоза и съответно съставя огромни количества пируват. Пируватът е киселина (пирогроздена киселина), която при натрупване в мускулните клетки, се превръща в млечна киселина (лактат). Тези киселини повишават киселинността в мускулните клетки и блокират ензимите, отговарящи за разграждането на глюкозата, тъй като те са активни само при определени нива на киселинност. Така с напредване на продължителността на тежката серия постепенно се натрупва и пируват и лактат, повишаващи киселинността и възпрепятстващи разграждането на глюкозата. Тази способност на предпазване на тялото от енергиен преразход е наречен мускулна умора. Ако в такова състояние се опитате да преодолеете отново съпротивлението на товара, мускулът ще е полуотпуснато състояние, заради недостатъчното количество АТФ молекули, необходими за неговото съкращение и ще се наложи да изразходи целият запас от глюкоза. След такива тренировки винаги оставате с чувство на скованост и слаба болезненост на мускула, заради частичната му съкращаемост, поради натрупаните пируват и лактат, които в последствие се извеждат от мускулната клетка до черния дроб, където отново биват използвани за синтез на глюкоза. Тази болка е най-силно провокирана при разтягане. Тази болезненост и скованост незнайно защо са наречени мускулна треска, въпреки че няма нищо общо в микроразкъсвания, а е чисто биомеханичен процес.
