Вероятно много от вас са разгръщали списание за културисти и са си задавали въпроса, дали ще постигнат същите резултати, ако използват методите на трениране, хранене и добавките им. Тук ще разгледаме най-често споменаваните „факти“ за елитните бодибилдъри и до колко те са верни.
Професионалистите използват огромни тежести
Може би на снимките са наредени 300 кг, но дали наистина ги вдигат? Културистите целенасочено развиват силовата си издръжливост, но не и максималната си сила. Те използва големи тежести, защото съотношението има маса:сила е 3:2. Тоест, ако мускулатурата се увеличи 3 пъти, то общата сила ще се покачи двойно. Употребата на прекалено големи тежести крие високи рискове от контузия. Разбира се, големите тежести имат своето място. Те биват използвани в „основен период“, когато спортиста има за цел да покачи възможно най-голямо количество мускулна маса. При наближаването на състезанието, товарът бива намален, докато интензитета се увеличава.
Професионалистите не приемат Въглехидрати в предсъстезателен период
Всеки е виждал, как елитните атлети консумират „краставици и пилешко“. Това, което не виждате е количеството въглехидрати, използвано в подготовката им. Въглехидратите са основният източник на енергия за организма, а тоталното им „изрязване“ би имало редица негативни последствия за тялото им. Мозъкът също има нужда от глюкоза, за да функционира правилно. Културистите, не прекратяват консумацията на този незаменим елемент, просто се придържат към добре структуриран план.
Професионалистите разчитат на рекламираните от тях хранителни добавки
Истината е, че професионалистите разчитат на храната, за да си набавят нужните на организма елементи. За тях винаги би било по-добре да изядат една пържола, пред това да изпият доза протеин. Употребата на хранителни добавки бива сведена до минимум. Рядко тези хора се хранят по 6 пъти, както статиите казват, някои стигат до 10 хранения дневно, за да задоволят нуждите на тялото си. Те са професионалисти, от тях се изисква да се хранят, да тренират и да се възстановяват, а спонсорите им изискват да рекламират тези продукти, за да бъдат продавани.
Професионалистите консумират голямо количество полезни мазнини
Това е вярно, но те компенсират приетите калории с тежки и интензивни тренировки, а рядко ще срещнете професионалист, който тренира само веднъж дневно. В повечето случай е изпълняват една силова тренировка и 2 до 3 кардио сесии, имащи продължителност до час.
Професионалистите не използват анаболни медикаменти
Това твърдение е толкова далеч от истината, колкото Земята от Слънцето. В професионалния културизъм няма допинг тест. Понякога те биват тествани единствено за диуретици, но техниките за обезводняване позволяват това да се случи без помощта на тези медикаменти, а някои дори не обезводняват телата си.
Повечето състезатели са готови още 3-4 седмици преди самото състезание, като така се изключва нуждата от рязко обезводняване. Колкото до стероидите – да изпозлват се, но не така познатите ви стероиди отпреди 50-60 години, а нови субстанции, повечето от които не се предлагат на открития пазар. Много от новите разработки на допинг препарати се прилагат върху професионални културисти и други атлети. Също така използват и редица други забранени медикаменти като растежен хормон, Т3, Т4, инсулин, IGF и др.
Много често твърдението, че спортистите не употребяват забранени субстанции бива поставено до имената им с две цели. Първата е, статията да бъде интересна за всички, а втората е, за да не разкриват тайните на успеха си. Много често биват дадени грешни категории пред журналистите, с цел изненада на конкуренцията.
Дори повечето твърдения да са истина, те не са приложими за обикновения човек. Тези програми са с прекалено високи интензитет и обем. Използването на тези методики от непрофесионалисти може да доведе до претрениране и негативни резултати.
