Клякането с щанга е много сериозно и натоварващо упражнение, изразходващо голям енергиен ресурс от тялото и нервната система, както и изисквашо сериозна концентрация при изпълнение. Освен това, клякането е едно от най-комплексните упражнения – само мъртвата тяга ангажира повече мускулни групи от него. Клякането оказва и изключителен ефект върху хормоналния баланс, като стимулира отделянето на анаболни хормони до 24 часа след неговото изпълнение.
Най-общо казано, клякането подлага организма на огромен стрес, водещ до свръхвъзстановяване и растеж (хипертрофия) на цялото тяло, а не само на единични мускулни групи. Въпреки всички очевидни ползи, много атлети смятат клековете за нещо опасно, защото натоварват прекалено много гръбначния стълб. Фактите обаче сочат друго – освен, че не е опасен, при правилно изпълнение, клекът, заздравява костната и мускулната системи, участващи при неговото изпълнение. В тази статия ще разгледаме и някои други митове за клякането, които са широко разпространени и коментирани в света на бодибилдинга.
Клякането с щанга уврежда гърба
Да, клякането с щанга може сериозно да увреди гърба ви, само ако бъде изпълнявано неправилно. Всъщност, много малко билдери го изпълняват правилно. Особено когато се увеличат тежестите, това грешно изпълнение става добре видимо и именно тогава възникват контузиите. Правилното изпълнение на клека трябва да бъде съобразено с анатомичните особености на всеки спортист. Контузиите на гърба се получават, ако е налице преразтягане на гръбначния стълб, а също така и слабост на мускулите около него.
Преразтягането на гръбначния стълб става най-често при високи хора, които клякат неправилно. Препоръчително е високите билдери да изпълняват клека с по-широк разкрач, а гърбът да е в естествената си S-образна извивка. Също важно условие е, при клековете, спортистите да се спускат между колената, а не над тях. Това позволява, при дълбоко клякане, да не се навеждат напред, което да контузи гръбнака. Щангата трябва да се поставя в долна позиция върху задните рамена, защото така се създава по-добро механично преимущество, и позволява вдигането на по-големи тежести.
Клякането под паралела и рисково за коленете
През 60-те години е проведен експеримент, чиято цел е да докаже това твърдение. Резултатите потвърждават този мит, но никой не взима под внимание непрофесионалното и пристрастно провеждане. Така се ражда един мит, който с течение на времето бавно се превръща в догма. В наши дни са проведени редица изследвания, които показват точно обратното. Всъщност резултатите показват, че колкото по-дълбок е клекът, толкова повече натоварването се разпределя между бедрения и седалищния мускул, без да засяга коленете.
Често срещана картина е някой да изпълнява частични клекове, защото го „болят колената“. Истината е, че болката в колената е причинена точно от тези тежки частични повторения. Причината е, че при тях натоварването е съсредоточено във вътрешната глава ан бедрения мускул (капката) и в колянната става. Без да са наясно с това, тези хора продължават да правят частични клекове и да избягват пълното клякане. Другата полза от пълното клякане е, че натоварва седалището и изгражда балансирана долна част на тялото. Това е добре за дамите, които наблягат основна на тази мускулна група. Смешно е твърдението на някои бодибилдъри, че клякането уголемява задника. Не се излагайте, хора! Това е въпрос на гени и структура, на хранителни навици и нива на подкожни мазнини и вода.
Колената не трябва да минават над пръстите на краката
Това твърдение всъщност не е подплатено с никакви доказателства. Просто няма нищо, което да твърди, че преминаването на коленете над пръстите на краката, води до травмиране. Механиката на изпълнението се определя от редица фактори, като например вида клек /преден, заден/, височината на бодибилдъра, дължината на бедрения мускул, гъвкавостта в ставите и други. Всички щангисти изпълняват преден клек, при което техните колене минават далеч пред пръстите на краката.
Същите щангисти не отчитат проблеми, свързани с това. Научни изследвания сочат, че при избягване на преминаване пръстите напред, натоварването върху тях спада само с 22%. Едновременно с това обаче, натоварването върху горната част на бедрата към ханша се увеличава над 10 пъти! Всичко това показва, че е най-удачно клякането да се изпълнява както е най-подходящо анатомично за конкретния атлет, без да се имат предвид подобни безочливи твърдения.
