Като средство за подобряване на концентрацията и будността, кофеинът е може би най-често използваният стимулант, в световен мащаб. Въпреки, че ефектите от приема му са познати на човечеството от повече от 1000 години, по отношение на биологичното му действие все още има куп неясности и противоречия.
Въпреки множеството научни изследвания и данни в областта на спортната медицина, способностите на кофеина за подобряване на спортните постижения все още са доста спорни. По последните две принципни положения обаче има единодушно мнение:
- приемът му не води до подобряване на постиженията при краткотрайни и интензивни силови натоварвания
- употребата на кофеин подобрява постиженията в аеробни спортове, изискващи високо ниво на издръжливост – плуване, колоездене, бягане на дълги разстояния и др.
След казаното до тук интересът към статията може и да изчезне. Едно обаче е сигурно, за много хора силовите постижения и физическата издръжливост са еднакво важни или се интересуват от топенето на мазнини и ролята на кофеина в това. Как може той да подобри издръжливостта и какви рискове крие той? За да изясним този въпрос, нека първо обърнем внимание на механизма му на действие.
Обикновено консумацията на кофеин става под формата на кафе, чай, разхладителна напитка или шоколад. Той се абсорбира добре от стомашно-чревния тракт и пика на действието му достига около 45-60 минути след неговата консумация. Веднъж попаднал в стомашно-чревния тракт, той предизвиква ред биохимични и физиологични промени, повече от които могат да бъдат обяснени с директното и индиректното му действие.
Ефектът му върху мускулите
Атлетите приемат кофеин с цел повишаване на мускулната издръжливост. Това е в резултат на общо повишаване на енергийното ниво на организма. Как точно става това? Както може би сте прочели, в други наши статии, мускулното съкращение става посредством наличието на глюкоза в мускулните клетки. В организма глюкозата се съхранява под формата на гликоген, след чието изчерпване се стига до мускулно изтощение. При енергиен недостиг, тялото прибягва към алтернативни източници на енергия – първият от които са мастните депа. На теория, докато в организма има все още запаси от гликоген, той не може да започне с изгарянето на мазнини. Кофеинът обаче има способността да метаболизира мазнините, още преди гликогенът да бъде изразходен. Решителни за това, гликогенът да се включи в процеса на изгаряне, са първите 15 минути от всяко интензивно натоварване. Действието на кофеин, в този период от време, може да запази до 50% от гликогенните депа, съхранявайки запасите от енергия за по-дълъг период от време. Учените са на мнение, че употреба на 3-6 мг кофеин на килограм телесно тегло, час преди тренировка, може да подобри издръжливостта с до 45 минути. Така ще тренирате по-дълго, преди да достигнете изтощение. Възможността, за по-високи натоварвания, при спортисти употребили кофеин, се дължи на някои психо-физиологични моменти. Те засягат субективното усещане за изтощение, като в частност, атлетите приели кофеин, усещат по-малко умора и слабост.
Ангажираните мастни депа повишават, след приема на кофеин, повишават нивата на циркулиращи мастни киселини и оттам риска от атеросклероза. ОТ друга страна, индиректното повишаване на кръвната захар може да доведе до покачване на ненужно телесно тегло, при хора, които не съчетават употребата му с физическо натоварване. Това е в резултат на вторично повишаване на инсулина при неизразходване на кръвната захар при мускулна активност, а той от своя страна е мощен стимулант на липогенезата (образуването на мастни тъкани).
Ефектът на кофеина върху сърдечно-съдовата система
Като представител на метилксантините, кофеинът има директен отпускащ ефект върху гладната тъкан на кръвоносните съдове в периферията. ?На теория той би трябвало да сваля кръвното налягане. В повечето случаи става обратното – в резултат на активацията на вегитативната нервна система, то се повишава. За това и ефектът на кофеина върху кръвнотот е трудно предвидим и е пряко зависим от индивидуалните характеристики и особености на организма.
Ефекти върху нервната система
Директното действие на кофеина върху нервната система се изразява в повишаване на напрежението и реактивността. Счита се, че е подходящо средство за повишаване на концентрацията и работоспособността. Но и тук резултатите може да са противоположни. От една страна, ангажирането на маснтите депа, повишава индиректно нивата на кръвна захар, която е и основният източник на енергия за нервните клетки, „изпадащи“ в благоприятен енергиен баланс и повишаващи ефективността си. ТО друга страна обаче, кофеинът може да намали мозъчното кръвообращение с до 30%, намалявайки работоспособността на мозъка. След приема му са възможни безпричинно безпокойство, нервност и неспособност да заспите.
Ефектът на кофеин върху храносмилателната система
След приема на кофеин се повишава стомашно-киселинната секреция чревната перисталтика. При някои е възможно появата на коликообразни болки и дори диария.
Ефект върху отделителната система
Особеностите в метаболизирането и отделянето на кофеин от организма го правят среден по активност диуретик. При приема му може да се наблюдава обезводняване и загуба на важни за тялото микроелементи и соли, като комбинацията от обезводняването и коремните болки често могат да намалят спортните постижения.
Въпреки, че плюсовете и минусите на кофеин са познати на всички, промяната в индивидуалните спортни резултати могат да варират при всеки. Това се дължи в индивидуалните особености в метаболизма, хранителният режим и честотата на употребата му. Нежелани странични ефекти могат да бъдат наблюдавани при прием на повече от 150мг кофеин.
Ако ви интересува, МОК добави кофеина в списъка със забранените субстанции. Приема се, че има злоупотреба при концентрация над 12 mg/l, което се равнява на 8 чаши кафе (1000мг кофеин). Не пренебрегвайте индивидуалните особености по отношение на метаболизирането и отделянето му. Рязкото преустановяване на приема му, от редовно употребяващи го, може до доведе до абстинентни симптоми, наподобяващи тези на нарко зависимите.
