Наясно сме, че костите са „арматурата“, върху която е изградена нашата физика. В желанието си да станат по-високи, навремето юношите са висели в продължение на часове по лостове и успоредки, с цел да удължат костите си. Но пропорциите на тялото са непроменими и всяко желание за въздействие върху това е обречено на „удар в стена“ – в този случай от калций. Тогава, има ли смисъл да си губим времето, да разберем какъв костна структура имаме? Ами защото след като откриете каква е тя – както и типа стави, можете да проектирате тренировките си така, че да наблегнете на плюсовете и да прикриете минусите си. Повечето хора принадлежат към един от трите основни вида тела – ендоморф, ектоморф или мезоморф, които определят съответно хората като такива с едри стави, с перфектна структура и така наречените птичи стави.
Ендоморфен тип
Особеност, винаги пречеща на бидлерите с широки стави, е широкият кръст. Ако прокарате линия между ключиците и тазовата става , между тях ще се образува квадрат, тъй като раменете и таза са с една ширина. Те могат да са на нечовешки стриктен режим, да имат нула мазнини по корема и пак да изглеждат набити. Такива културисти са Джим Куин, Майк Матарацо, Дейв Полумбо, Грег Ковач, Берти Фокс, Франко Колумбо, Гюнтер Шлиеркамп и други. На снимки отстрани изглеждат много мускулести, но в релакс или двоен бицепс отпред не могат да скрият широкият си кръст и са с малка или никаква V форма. Те често изостават зад хора, чието единствено преимущество е костната структура. Дори да имат 58см обиколка на ръцете, те изглеждат по-малки от атлети с 48см обиколка, но по-малки стави. Колкото по-големи са ставите, толкова по-лоша е и сепарацията, между отделните мускулни групи. Затова Насер Ел Сонбати, когато застане до Флекс Уилър на сцената, дори с 22-23кг повече, на една и съща височина, не изглежда кой знае колко по-голям.
Тренировъчни препоръки
Ако сте от „късметлиите“ с такава структура, можете да създадете илюзия за по-тънък кръст, с няколко лесни трика. Целта ви е тънкият кръст или латералните мускули, за това избягвайте тежките клекове и мъртва тяга – те ще уплътнят таза и мускулите около кръста. Работата върху коремните мускули вършете само с телесно тегло – ако са твърде развити и плътни само ще удебели линията на кръста. Не изпълнявайте странични отвеждания с тежести, които развиват мускулите obliques. Работете усърдно за по-широки рамене – най-подходящи са странични вдигания с дъмбели или кабел и избутвания над глава от всички типове. Един такъв професионалист, копнеещ за по-широки рамене, за да скрие големият си кръст, се появява на съст3езание с четвърта глава на раменете (делтуидеусите) – в резултат от инжекциите. Що се отнася до латералните мускули, част от всяка тренировка за гърба трябва да е отделена за набирания на лост с широк хват, които ще помогнат за изграждането на мускулите около лопатките – ромбоидите, teres major и minor. Дориан Йейтс има такава изключителна ширина на раменете, че тя отклонява вниманието от кръста му.
Мезоморфен тип
Ако сте с такъв видя тяло, то вие сте щастливец. Характеризира се с широки ключици и малък кръст, както и с идеална дължина на крайниците. Тези хора имат атлетичен вид, дори и да не тренират. Ако пък се захванат с тежести и покачат няколко килограма, забравете за тях – те изглеждат като изваяни. В геометрична форма, тялото им изглежда като обърнат триъгълник. Такива са Боб Парис, Ли Хейни, Кори Еверсън, Ли Лабрада, Рони Колман, ГАри Страйдъм, Франсис Бенфато, Денис Нюман, Стив Рийвс, Крис Кормиер и много други. Това е отлична структура за физика на световно ниво – ако я имате и добавите към нея малки стави и дълги мускулни връзки, то успехът ви в бодибилдинга е повече от сигурен.
Тренировъчни съвети
Въпреки, че не се нуждаят от грижи за кръста, все пак трябва да внимават да не го уплътнят твърде много и да развалят пропорциите си.
Ектоморфен тип
Някои велики билдери не са били нищо особено, преди да се захванат с тежестите – те са с така наречените птичи стави. Характеризират се с две доста специфични особености – широки ключици и таз и много леки кости, в комбинация с малки стави. Докато не покачат сериозно количество мускулна маса, не можете да кажете, че са билдери. Дори и във върхова форма изглеждат като обикновени хора с дрехи. Късметът в това да имат птичи стави е, че под светлината на прожекторите, на сцената, създават най-добра илюзия – слабите стави и издутите мускули правят мускулната сепарация много по-дълбока и хубава. Такива билдери с физика на шампиони са Флекс Уилър, Франк Зейн, Лари Скот, Арон Бейкър и покойният Мохамед Беназиза и т.н. Обикновено с такава структура трудно се трупа мускулна маса.
Тренировъчни препоръки
За такива билдери най-важна е мускулната маса – за предпочитане по раменете и гърба, както и в долната външна част на квадрицепсите. Широкият кръст и тънките стави всъщност са плюс, тъй като могат да направят всеки килограм мускулна маса да изглежда като няколко. За това и 85 килограмови билдери изглеждат като 110кг.
Освен стандартно приетите костни структури, съществуват и такива, определени от дължината на крайниците, но проблемът с дългото тяло и късите крайници може бързо да бъде решен – веднага се сещаме на Ли Прийст и Майк Матарацо. Дългите крайници са може би най-лошото нещо за бидлерите, тъй като изключваме вероятността за плътни ръце и крака. От това страда Ралф Мьолер, въпреки че при 128кг телесно тегло обиколката на ръцете му е 56см, а тази на краката 86см.
Може би структурата ви е една от трите изброени или пък е комбинация от няколко. Въпреки това може да изградите изключителна физика при всеки тип и доказателство за това са хилядите билдери, различаващи се по тяло толкова, колкото и по лице. Номерът е да определите собствената си структура и след това да приложите интелигентен подход в тренировките. Но не тренирайте на сляпо и да се надявате на успех! Когато се строи къща се започва от основите – природата вече ви ги е дала, просто ги доразвийте!
