Дали ексцентричната част от движението няма да се окаже по-важна от концентричната? Спортната практика и безкрайните часове наблюдения върху силовите тренировки показват, че спортуващите обръщат значително повече внимание на концентричната, от колкото на ексцентричната част от движението. А правилно ли е това? Ще ви представим няколко факта, които биха накарали фитнес маниаците да преосмислят това си действие.
- Факт е, че при ексцентричната фаза мускулите са с до 40% по-силни. Известно е, че проприорецепторите – телцата на Голджи и мускулните вретена, при работа на мускулите в отстъпващ режим създават защитна мярка срещу разтягане, под формата на допълнително мускулно напрежение. Това движение трябва да е с пълна амплитуда и достатъчно разтягане в крайната си фаза, което ще активира напълно проприорецепторите. Това ще позволи генерирането на допълнително количество сила при разтягането и съответно на това – мускулен растеж. Повече напрежение и респективно по-голямо количество микротравми в ексцентричната фаза на движението би довело до образуването на по-голямо количество млечна киселина и отделянето на по-голямо количество хормон на растежа.
- Движенията от разтегната позиция допринасят за освобождаването на силно анболния метаболит ИФР-1 (Инсулиноподобния фактор на растежа), резултат от ексцентричната концентрация.
- Третия по ред фактор е, че тренировката в ексцентрична контракция, в която мускулните влакна са хиперактивни през цялата амплитуда на движение, изостря тестостероновата чувствителност на тялото. Това е резултат от подобрената чувствителност на андрогенните рецептори към този така важен за изграждането на мускулната маса хормон. Също така известен факт е, че когато нивата на соматропния хормон са повишени, потокът на тестостерона също е повишен. Като добавим това към повишеното производство на ИФР-1 (в добавка към инсулина), най-вече при тренирането на големи мускулни групи, механизмът за мускулен растеж се задейства. Важен момент в този механизъм е, че производството на вече споменатите анаболни хормони ще потисне това на силно катаболния хормон – кортизол.
- Четвърти, но по важност, идва фактът, че тренировките с бавно и пълно разтягане в крайна част на ексцентричната контракция създават условия за делена на мускулни влакна (така добре познатата ни хиперплазия). Например, френско сгъване, без значение от седеж или стоеж, при което мускулите достигат максималната си дължина в начална фаза, ще доведе до повече микро травми, вероятно мускулна треска, резултат от максимално напрежение, в сравнение със същото упражнение, изпълнено от лег. Вероятността за травми в лактите също се повишава, но ефективността винаги е придружена от риск. Хиперразтягането ще е основният стимулатор за хиперплазия, а бавното, негативно движение – за екстра напрежение и минимализиране риска от травми.
Посочените до тук ползи от ексцентричната част от движението трябва да ни накарат да се замислим, дали да ѝ обърнем повече внимание. Нека времето на изпълнение на ексцентричната част бъде два пъти повече, от това на концентричната.
