Малко повече за суроватъчния протеин
Суроватъчния протеин е най-качествения хранителен източник на протеин. Нищо чудно, че е толкова популярна хранителна добавка. Суроватъчния протеин е един от двата основни млечни протеина, като другия е казеин. Суроватката е отделена от млякото и с помощта на напреднали технологии на обработка (ултрафилтрация, микрофилтрация, йонен обмен и обратна осмоза) биват разработени няколко отделни суроватъчни продукта. Суроватъчния протеин е богат източник на лесноусвоими незаменими аминокиселини, една от най-силно открояващите се е левцин. В действителност, суроватъчния протеин е смятан за най-пълноценния източник на протеин, въз основа на широкия си аминокиселинен профил и смилаемост.
В допълнение, суроватъчния протеин притежава няколко изключително полезни ефекта, които са от особено значение за спортистите и физически активните хора. Суроватъчния протеин доказано повишава гликогена в мускулите и черния дроб. Този протеин е богат източник на аминокиселината цистеин, което е ключова за синтеза на глутанион в тялото. Глутатион е мощен антиоксидант и също така е необходим за функциите на лимфоцитите и имунната система. Без да навлизаме прекалено много в подробности, ще споменем наличието на индикации, че повишените нива на глутатион могат да променят генната експресия по начин, който насърчава растежа на мускулите.
Суроватъчен протеин изолат, концентрат или хидролизат – сравнителна характеристика
Суроватъчния протеин изолат е с най-висока концентрация на протеин (90-95%) и съдържа много малко, ако въобщо съдържа, мазнини, лактоза и минерали. Повечето продукти със суроватъчен протеин концентрат има съдържание на около 80% протеин. В концентрата се съдържат мазнини, латоза и минерали. Друга важна разлика между концентрата и изолата е в цената – суроватката винаги е по-скъпа. Йонообмена е технология за обработка, която се прилага за повишаване на концентрацията на протеин в пудрата. Протеините на прах, с най-високо съдържание на белтъци на грам пудра, са получени именно с тази технология. Въпреки това, този тип обработка крие редица недостатъци като това, че изтрива всички важни субфракции – алфа-лакталбумин, гликомакропептиди, имуноглобулини и лактоферин, които са естествени съставки на суроватката. Вместо това, протеина получен чрез йонообмен съдържа голямо количество бета-лактоглобулин, който може да причини алергии.
Има няколко различни вида микрофилтрация за получаването на суроватъчен протеин изолат. Популярните технологии за микрофилтрация са Cross Flow Micro филтрация (CFM ® ) ултрафилтрация (UF), обратна осмоза (RO), динамична мембранна филтрация (DMF), йонообменна хроматография, (IEC), електро-ултрафилтрация (ЕС), радиален поток хроматография (RFC) и нано филтруване (NF). Микрофилтрацията е метод, позволяващ производството на пудра с високо качество и съдържание на белтъци – над 90%. Протеините, произведени чрез микрофилтрация, запазват получените субфракции, имат ниско съдържание на лактоза и мазнини и определено са на по-висока цена, но това е изцяло оправдано.
Суроватъчния протеин хидролизат се получава с помощта на технология, при която протеина бива раздробен до аминокиселини с по-малки вериги, наречени още пептиди. Всъщност, процеса на хидролиза и напълно имитиращ човешките храносмилателни процеси, поради което можем да кажем, че хидролизния протеин е „смлян“ такъв. Хидролизирания суроватъчен протеин съдържа предимно ди-пептиди и три-пептиди в себе си и се усвоявва много по-бързо. Приемът на суроватъчен протеин хидролизат преди и след тренировка е предпочитан, тъй като води до бързо повишаване на концентрацията на аминокиселини в кръвния поток и по-висок инсулинов отговор за по-дълъг период от време, без да е нужен приема на големи количества въглехидрати и калории. Всичко казано до тук значително насърчава синтеза и инхибира разграждането на мускулния протеин. Другото предимство на този вид протеин е, че можете да го взимате веднага след тренировка, без да води до чувство за преяждане или да нарушава апетита. Така ще сте в състояние да приемете и друга храна, освен протеина, за да извлечете максимума от „анаболния прозорец“. Всичко това прави суроватъчния протеин хидролизат най – популярния протеин сред спортистите.
В заключение…
И така, ако страдате от непоносимост към лактоза, изберете суроватъчен протеин изолат. Ако пък нямате проблеми с лактозата, не си губете времето и си вземете суроватъчен протеин концентрат. Концентрата е не само по-евтин от изолата, но съдържа и повече биоактивни субфракции, подобряващи здравето. Хидролизата не само ще повиши аминокиселините и инсулина в кръвта, повишавайки така и протеиновия синтез, но и се разбива по-лесно, без да се образуват бучки. Практично и ефективно, не мислите ли?
