Прохормоните са вещества, произведени от кората на надбъбречните жлези, и са предшественици (така наречените прекурсори) на анаболните стероиди. Част от тези вещества се преработват в стероиди хормони, а останалите действат самостоятелно.
Забраната на анаболнтие медикаменти доведе до производството на прохормони като хранителни добавки, преди повече от 20 години. За съжаление, страничните ефекти могат да бъдат същите, но получените резултати са далеч по-малки от тези при анаболните андрогенни стероиди.
Най-често срещаните прохормони са андростенедионът, норандростенедионът и дехидроепиандростенедионът (DHEA). Всъщност DHEA не е точно прохормон, а вещество, което се преработва в прохормон (андростенедион) и чак след това в хормон.
Полуживотът им е изключително кратък, което изисква често приемана. За „превръщането“ на прохормони в хормони се изискватспециални ензими в организма. Естествените нива на ензими могат да са недостатъчни за преработката на големи количества прохормони, което прави прекомерната консумация безполезна. Някои изследвания сочат, че едва 10-15% от приетите прохормони се преработват в тестостерон, а някои от тях като андростенедионът може да ароматизира (да се превърне) и в женски полови хормони! Като силен андроген, андростенедионът също така понижава и нивата на „добрия” холестерол в кръвта, което от своя страна увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания като атеросклероза. Тъй като се приемат орално, прохормоните натоварват и черния дроб. Затова след употребата им, се препоръчват хепатопротектори на черния дроб (след, а не по време на употребата им, тъй като това ще възпре преработката на част от прохормоните).
Прохормоните имат способността да повишават свободния в кръвта Тестостерон до 2 пъти, държащ го в нормалните граници. За сравнение, анаболните препарати могат да покачат тези нива до 30 пъти.
През 2004г прохормоните биват забранени за продажба и употреба в САЩ, с изключение на ДХЕА, но ефектът му е прекалено слаб, за да бъде отчетен. Друг фактор, който повлиява негативно на пазара е високата им цена. Това довежда до производството на други прекурсори на мъжкият полов хормон, чиито ефекти са също толкова незначителни.
