Вероятно много от вас се чудили, дали професионалните културисти използват анаболни медикаменти (допинг). Отговорът ще ви изненадата – Да, използват. Фармакологичните продукти не са употребявани само в бодибилдинга, но и във всеки друг спорт. Ако искате да разбере какви са точните им дози, това ще бъде трудно, защото на всеки един от тях дозите зависят от индивидуалните цели и опит, както и от треньора им. За ваша изненада, дозите употребявани от професионалистите рядко са по-големи от тези на любителите и аматьорите. „Златните“ имена не разчитат толкова на прекомерните дози, колкото на комбинацията от препарати, храна, възстановяване и упоритост.
Хормоните в човешкото тяло са в баланс, който води до симбиоза. Внасянето на само един хормон и рязкото покачване на нивата му може да доведе до нежелани странични ефекти.
Трябва да се постигне оптимално съотношение на хормоните, за да работят положително в организма. Задължителните хормони, които приемат повечето професионални билдъри са:
– полови хормони (анаболни стероиди)
– антиестрогени (препарати, блокиращи женските хормони)
– растежен хормон
– инсулин
– инсулино подобен фактор (IGF)
– тироидни хормони (Т3 и Т4)
– диуретични препарати
– пептидни хормони
Към тях може да се добави и друг допинг, който не е хормонален, като кленбутерол, ефедрин, DNP, генни инхибитори и други.
Най-често професионалистите приемат по 3-4 медикаменти на веднъж, като често биват заменяни, за да се избегне адаптация на организма към веществата. В някои случаи броят на препаратите достига и до 10-12. Всички бодибилдъри комбинират задължително както инжекционни препарати, така и орални. Обикновено професионалистите наблягат на тестостерона, като седмичната му доза е около 2000-3000 мг, а към него добавят още около 1000 мг други стероиди. Съществуват и твърдения (потвърдени и непотвърдени), че дозите при някои професионалисти са колосални – от порядъка на 1,000 – 1,500мг на ден (или 7,000-10,000 мг седмично). Много чуждестранни публикации и статии из интернет и форумите твърдят, че повечето от топ бодибилдърите, които са в активна спортна кариера не спират приема на анаболни препарати, a само ги намаляват циклично и правят т.нар. „мостове“ (преходи между големите дози, чрез повече антиестрогенни блокери, растежен хормон и хранителни добавки).
За да се избегне ароматизацията и водната задръжка от анаболните препарати, и последващите от тях странични ефекти – се използват и значителни количества антиестрогени, като се приемат едновременно 2 вида – блокери на рецепторите и ароматазни инхибитори.
Дозата на растежния хормон е 8-12 единици дневно но би могла да достигне и до 20-30 единици на ден. Приемът е разпределен на 2-3 пъти през деня, като се взима целогодишно, за разлика от стероидите, от които се правят кратки почивки. Инсулинът се приема около 5 единици със всяко хранене, а IGF след тренировка.
В голяма степен се разчита на тироидните хормони Т3 и Т4, които са главните хормони, отговарящи за обмяната на веществата. Значителният им прием от 50-150 мкг дневно гарантират усвояването на храната на 100% и възстановяването от тренировките. Освен това, те спомагат за острия релеф и поддържането на добра форма в основен период.
Колкото до диуретичните препарати – все по-малко се използват в днешно време от професионалистите, защото освен опасни, те могат и да влошат значително формата и мускулния тонус, ако не се използват правилно.
Всеки успех има своята цена, в културизма тя е широка гама от продукти и различни дози, за да се достигне върха. Успехът на тези хора не се дължи само и единствено на препаратите, които използват. Зад тях се крият нечовешки усилия, гени, възстановяване и лишения. Много от начинаещите и любителите приемат същите дози анаболни медикаменти, но не постигат същите резултати. Това е в следствие на прямост и нетърпение.
