Ако заговорим за препарати, които имат риск за здравето ви, тук без конкуренция е един от най-мощните хормони – инсулинът. Ще започнем с факта, че синтетичният инсулин, сам по себе си, е твърде необикновен допинг. Защо ли? Защото допинг теста не го лови, а поради липсата на достатъчно информация за него поражда множество слухове. Но преди да продължим напред, първо искаме да кажем, че статията не е ръководство по употребата му, а информация за адекватно мислещи хора и спортисти. Да повторим – експерименти с инсулин могат да струват здравето и живота ви!
Първо да разгледаме физиологията
В клинично здравото тяло, инсулинът се секретира от панкреаса, състоящ се от две независими част: основна, отделяща храносмилателен сок, и т.нар. островчета, които съставляват около 2% от общия обем на целия орган. Именно тези островчета изпълняват ендокринната функция, като всеки от съдържа 80 до 200 хормонални клетки, отделящи хормони в кръвния поток. Тези клетки, според отделяните от тях вещества, се групират в 4 групи – алфа, бета, делта и РР клетки. В алфа клетките се изработва глюкогон, в бета клетките – панкреасен полипептид. Темата на тази статия ще са само веществата синтезирани от алфа и бета клетките. Ще допълним, че употребяването в бита захар е неточно: на практика има много и различни негови разновидности, отличаващи се с химичния си строеж. Някои от тях имат по-сложна структура и се наричат полизахариди или сложни захари, други са с по-проста структура и се наричат монозахариди или прости захари.
Глюкогонът, произведен в алфа клетките, спомага за разпадането на сложните захари и преобразуването им в прости захари – глюкоза. Под формата ан гликоген, глюкозата се складира в мускулите и черния дроб, за да бъде употребена на по-късен етап. Освен това, именно под формата на глюкоза, захарта присъства в кръвния поток. Защо ви разказваме всичко това? Защото основна функция на инсулина е обезпечаване на клетките с глюкоза и за поддържа нивото на захарта в кръвта за сметка на усвоената от тъканите глюкоза.
В човешкия организъм, всички хормонални системи, както и жизнени показатели, функционират и се намират в определени мерки и граници, включително и захарта. Ниското ѝ ниво предизвиква чувство за глад. Когато консумирате храна, концентрацията на глюкоза в кръвта се повишава, давайки сигнал на панкреаса да започне да отделя инсулин. Както вече споменахме, инсулинът спомага за навлизането на глюкоза в клетките, като нивото ѝ в кръвта доста бързо спада. Този цикъл се повтаря след всяко хранене. При клинично здрав индивид, панкреасът реагира по един и същи начин във всички случаи – отделяйки необходимото количество инсулин. За измерването му е приложена специална единица (IU или ЕД). При здрав възрастен човек, общото количество инсулин, отделен от панкреаса е прието да е 200ЕД, а скоростта на синтез на инсулин е приблизително 40-50Ед за денонощие. Нивото на захарта в кръвния поток за здрав възрастен варира между 3.3 и 7 мол/л – в зависимост от времето на деня.
Какво става при прием на синтетичен инсулин в организма на здрав човек?
Преди да навлезем по-надълбоко е време да споменем, че атлетите на световно ниво използват цял „букет“ от хормони за стимулиране на цялостно анаболно състояние. Това означава, че освен инсулин, влияещ основно на въглехидратния обмен, се използват анаболни стероиди от различни типове, хормон на растежа, хормон на щитовидната жлеза Т3 (цитомел) и аналозите му, предназначени за ускоряване на обмена на протеин и мазнини.
При инжектирането на достатъчно голямо количество ендогенен (външен) инсулин, нивото на кръвната захар рязко спада и се достига състояние, наречено хипогликемия, характеризиращо се с обща слабост, отпаднало, треперене на крайниците, загуба на внимание и нарушаване на зрението. В някои случаи се наблюдава обилно потене. На по-късен етап може да се наблюдава загуба на съзнание, което да премине в дълбока кома. Това разбира се крайният вариант, до който не трябва да достигате! В състояние на умерена хипогликемия, в организма се задейства защитна реакция – засилва се отделянето на хормона на растежа. В някои случаи нивото му може да достигне до 10 пъти над нормата. Употребата на анаболни стероиди засилва действието на синтетичния инсулин – рязко се подобрява обмена на белтъчини, усилва се синтеза на РНК и ДНК. Освен казаното до тук се повишава и пропускливостта на клетъчната стена, спрямо аминокиселините, микроелементите и глюкозата. Един от плюсовете на инсулина е, че като силно анаболно „оръжие“ може да се използва както от мъже, така и от жени, тъй като няма вирилизиращо действие (придаване на мъжки полови белези на жени). При това не предизвиква алергични реакции.
Инсулинът и мазнините
Употребата на синтетичен инсулин спомага и за образуването на мастна тъкан по цялото тяло. Разликата е там, че излишният инсулин, в комбинация с неправилно хранене, активира специфични ензими, превръщащи глюкозата в глицерол, който се отлага като мастни образувания. За да избегнат това, елитните атлети използват комбинация от цитомел и кленбутерол, за борба с мазнините. Тази комбинация може да действа дори при неспазване на хранителен режим и прием на много калории. Специалисти в тази сфера препоръчват, в такива случаи, употреба на цитомел, тъй като съвместната употреба на инсулин и стероиди занижава фунте на щитовидната жлеза. Допълнителен фактор, спомагащ за топенето на мазнини, по време на употребата на инсулин, е включването на хормон на растежа, действащ като мощен липотропик. Въпреки това, при хора склонни към напълняване или вече страдащи от затлъстяване, не се препоръчва употребата на инсулин, а ако вече използват такъв продукт, то е препоръчително да се придържат към строга диета.
Инсулинът и храненето
Консумацията на въглехидрати не трябва да достига количества, имитиращи хипогликемията, тъй като това ще прекрати отделянето на хормон на растежа. Трябва да приемат въглехидрати, толкова че да изпитвате лека хипогликемия, а не да изпадате в хипогликемична кома. За целта са подходящи въглехидрати с нисък гликемичен индекс и комбинация от протеин и въглехидрат (като продаваните впазарната мрежа гейнери). Необходимо е изцяло а изключите от режима си ненаситените мастни киселини (животинските мазнини). Освен това е нужно да си набавяте достатъчно протеин – по 2.5 гр на килограм телесно тегло, микроелементи и витамини. Отлично решение е да включите и аеробно натоварване – не по-малко от 20 минути на ден.
Кога и колко инсулин?
Ако вече сте грабнали ампула инсулин, не бързайте да я инжектирате, първо се запознайте с някои негови характеристики:
- Название, фирма и страда производител. За предпочитане е той да не произхожда от страните, присъствали в бившия соцлагер. Най-добрият за момента е произведен в Дания, от компанията „Novo Nordick“.
- Вид. Има няколко вида – говежди, свински и човешки, като за предпочитане е последният.
- Характеристики за дълготрайност на действие. Той може да бъде с кратко, междинно, дълготрайно действие, както и от смесен тип. За анаболно действие се използват препарати с краткотрайно действие.
- Концентрация. Инсулиновата активност се изразява с вече споменатата единица – ЕД или IU. Инсулинът се произвежда с различна концентрация, тоест в 1мл препарат може да се съдържа различно количество инсулин – 40, 80, 100, 500 ЕД/мл. В по-голяма част от Европейските страни е приет стандарт от 40ЕД/мл.
- Опаковка. Флакон, от който препаратът се изтегля в спринцовка или специално пригоден за целта флакон-инжекция. Стандартната инсулинова флакон-инжекция е пресметната за 1мл инсулин с концентрация 40ЕД, тоест 1мл я изпълня изцяло. Маркировката на корпуса ѝ е нанесена в инсулинова единица и единичната цифрова стъпка от 5 до 40. Във 10мл флакон има 400ЕД инсулин.
Инжекциите се подставят подкожно, в коремната област. Именно от там в действие влиза 90% от инжектирания инсулин и то доста бързо. За сравнение, при инжектиране в крака или ръката се усвояват около 70%, а в лопатката само 30%. Синтетичният инсулин, по правило, започва да работи 30 минути след инжектиране, достига пикова активност 1-3 часа след това и остава активен в организма до 8 часа. Реакцията при първоначално инжектиране е крайно индивидуална, за това и не се препоръчва да започвате с повече от 4ЕД. По правило, спортистите ползват следната схема: 4 до 12 ЕД веднъж дневно или два пъти дневно 4 до 8 ЕД сутрин и вечер, но дозировките могат да варират според индивидуалната чувствителност на организма. Състоянието хипогликемия не трябва по никакъв начин да влияе на тренировките, работата, почивката, както и на нормалните ежедневни занимания. ВНИМАНИЕ ВИНАГИ ОБРЪЩАЙТЕ ВНИМАНИЕ НА ЦИФРИТЕ, ТЪЙ КАТО РАЗЛИКАТА ОТ ТЕЖКА ХИПОГЛИКЕМИЯ ДО СМЪРТ Е В ТВЪРДЕ ТЕСЕН ДИАПАЗОН!!!
Ето и примерна схема на професионален състезател, в рамките на деня.
Анаболни стероиди (орални и инжекционни):
Примерна доза може да се използва 200мг, в зависимост от фазата.
Инсулин с кратко действие хумулин В:
6 единици, два пъти дневно
Цитомел (хормон на щитовидната жлеза):
100-150 мгк два до три пъти дневно
Хормон на растежа:
4-6 ЕД, 2-3 пъти дневно, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО час след поставянето на иснулина
Хром пиколинат:
500-1000мкг, 1-2 пъти дневно, разбит равномерно. Този продукт има способността да повишава проницаемостта на мембраните на инсулиновите клетки.
Вече имате представа какво представлява инсулина и как се прилага в културизма. НЕ бързайте с предубежденията – да той може да бъде мощен анаболен стимулатор, но последствията от прилагането му могат да са непредсказуеми. Преди да влезете в дълбокото, спрете и се замислете – струва ли си?
