Травматизмът в областта на глезените е ред най-често срещаните травми не само при спортуващите, а при всички хора. Честотата на такъв вид травми е обособена от анатомичните особености на ставата.
Глезенната става е съставена от двете ставни повърхности на двете пищяли кости. При това долната част на широката пищялна кост се съчленява с горната част на таранната кост. Така наречените малеолуси, глезеннтие израстъци на пищялната кост, обхващат двустранно таранната кост, като образуват ставна вилица. Така ставата придобива допълнителна стабилност. Отпред и отзад ставата бива укрепена от предната и задната пищялни връзки и от преминаващите сухожилни връзки. Таранната кост бива съчленена напред с ладиевидната и назад с петната кости на стъпалото. Подвижността и еластичността на ставата е обособяват от обхващащите я многостранно здрави връзки. На първо място са колатералните странични връзки, обващащи я циркулярно. Най-здрава е делтовидната връзка, започваща от вътрешноглезенния израстък, разпростира се ветрилообразно към таранната, петната и ладиевидната кост, като се вплита здраво в тях. Тази връзка има за цел да придаде значителна стабилност от вътрешната страна на ставата. Три връзки са натегнати от външния глезенен израстък и се разпростират към предния и задния край на таранната и петната кост. Тези връзки имат формата на пачи крак и ѝ придават стабилност от външната страна.
Глезенната става е със фиброзна капсула, към която прилягат – отпред (разгъвачите на пръстите и ходилото), отзад (дългият сгъвач на палеца). Подобно на останалите стави, и тук има синовеална капсула, произвеждаща едноименната течност за смазване на ставата. Независимо от укрепващите връзки, глезенната става е пропорционално малка за понесеният от нея товар на тялото. Именно това крие рискове от пренатягане и дори разкъсване на връзки от укрепващия апарат, така нареченото изкълчване. Най-често се наблюдава отзяване на става настрани и навън. При това гърбът на ходилото гледа напред и навън, а стъпалото навътре и назад, цялото ходило бива подгънато под крака. При такъв вид травма се наблюдава пренатягане на външните колатерални и вътрешните пачи краковидни връзки. В зависимост от състояние на изкълчването, може да се стигне до разкъсване на вече споменатите връзки и до счупване на част от външния глезенен израстък.
Причина за появата на изкълчвания и контузии са резки движения в противоположна на естествената на ставата такава и подгъване на ходилото под инерционни сили на тялото. Този вид травми са характерни за всеки вид спорт и ежедневие, без никакво изключение. Характерни за това състояние са остра болка в момента на изкълчване и появата на оток в рамките на час-два, като с нарастването на отока се увеличава и болката. Почти винаги, няколко часа по-късно, се наблюдава и кръвоизлив в подкожието, причинен от преразтягане и разкъсване на кръвоносни съдове.
Лечението е препоръчително да започне възможно най-бързо като се обездвижи ходилото. Добре е да бъде направена рентгенова снимка, за да се провери и отхвърли счупване. При счупване се налага гипсиране за поне 40 дни. За болка и съпътстващото остро възпаление се предписват нестероидни противовъзпалителни медикаменти, под формата на мазила и таблетки. Може да се прилагат и инжекционни форми на някои противовъзпалителни лекарства. След като острия период отмине е добре да се започнат физиотерапевтични процедури с ултразвук и интерферентен ток. За подпомагане на ставата след травма е добре да се носят наглезенки.
