Ето един тренировъчен съвет, който най-вероятно сте чували преди: „НЕ заключвайте лактите!“. Това не са просто празни приказки. Мнозина спортисти са изпитвали болка в лактите, поради метода си на вдигане, който принуждава при пълна екстензия, лакътната става да е разгъне. Ако това стане, тя е оставена да контролира цялата тежест. В добавка, ръката е отвъд нормалната амплитуда на движение, жертвайки структурната цялост на ставата. Това действие, известно още като „Заключване на лактите“ и причина за хиперекстензия, може да доведе до редица усложнения, включително нестабилност в лакътя при най-екстремни състояния.
Защо билдерите продължават да го правят?
По време на тренировка, много от бидлерите разгъват лактите си докрай, с цел да прехвърлят максимално усилие върху мускулите си и да извлекат полза от движението или пък да дадат на мускула моментна почивка. Проблемите започват при упражнения като избутване на скрипец за трицепс, когато изпънатите ръце са далеч отвъд физиологичната си амплитуда. Ако бъдат използвани големи тежести, опасността се увеличава.
Според много специалисти, освен повишеният риск от травми, заключването на лакътя е като да изберете лесният начин – структурата на ставата, а не мускулите, понасят товара. Според Ръсел Уиндзор, ортопед специалист по спортна медицина в болницата за специална хирургия в Ню Йорк, заключването на лакътя при трениращи с тежест с вид хитруване, от която мускулите не извличат полза. Има и още нещо. Според Трейси Йорк, професионална състезателка, ако при вдигане на тежестта разгъвате лактите докрай, то значи или тежестта е твърде голяма, или не знаете праивлното изпълнение на упражнението. Тя е наясно с нуждите на щангистите и състезателите във вдигане от лег, за пълно разгъване на лактите по време на състезание, но щом работата се свали от мускулите, тя пада върху връзките и ставите, които лесно могат да бъдат увредени. Те трябва да заучат правилното изпълнение на движенията и да работят върху мускулите си с нормална амплитуда на движение. Айра Шнайдер, специалист по спортна медицина в Санта Моника, съветва заключването на лактите да става възможно най-рядко. По време на подготовка за състезание могат да се приложат редица методики, които да намалят ефектите върху него. Той също е използвал заключване на лактите с културизма, преди да научи негативните факти около това. Когато това се извърши със сила, атлетът губи нервно стимулиране, притока на кръв и изпълването на мсукулите с нея. Заключването на лактите може да се окаже доста труден за отстраняване вреден навик, за това начинаещите трябва да го избягват.
В практиката си като ортопед Р. Уиндзор е виждал скъсвания на връзките на лакътя и толкова нестабилни стави, че при тях вдигането на стави става свръх трудно и дори невъзможно, без възстановителна операция. Този проблем може да бъде решен, но в най-тежките си форми изисква присаждане. След операцията, пациентът трябва да избягва заключването на ставата, особено при големите тежести и да следи за предупредителните сигнали. Ако лакътят е в хиперекстензия и се появи болка за повече от ден или два, трябва да се избягва пълното разгъване и да се намали работната тежест, за да се даде възможност на ставата да се възстанови.
Тед Голдестей, ортопедичен хирург в Лос Анджели, е на мнение, че професионалните силови атлети и тези, които умишлено разгъват лактите си докрай, постоянно рискуват да се самонаранят. „Така можете да изтръгнете крайчетата на костта, където се захваща бицепса. Ако това стане, парче от костта ще остане в лакътя и ставата ще се разгъне неволно, а това ще изисква оперативна намеса. Всеки път, когато поставяте ставата извън нормалната ѝ амплитуда на движение – особено ако го правите със сила, сте на път да си навлечете неприятности.“ Болката може да не се ограничи само в лактите. Предмишниците, китките и раменете също са застрашени, тъй като и те са под сериозно напрежение. Когато една става бива разгъната докрай, това става за сметка на други зони, които трябва да компенсират това по време на движението. Това прехвърля напрежението от мускулите върху тях. За препоръчване е превантивна терапия, включваща загряване на ставата, колкото може повече с малки тежести и повтарящи се движения, в посоката, в която ще вдигате тежести. Лека превръзка на ставата също ще е от полза. НА състезателите А. Шнайдер препоръчва: „Вървете постоянно към максимална тежест, която възнамерявате да вдигате на сцената, след което наложете зоната с лед.“
Заключването на ставата е част от много спортове, принуждавайки ръцете да действат извън нормалната им амплитуда на движение
