Понятието „спорт за удоволствие“ е било винаги познато на човечеството, но за механизмите, чрез които упражненията оказват благоденствие върху психическото и физическото състояние на индивида се знае твърде малко. Каква е логиката, да се чувствате удовлетворени и щастливи, след поредната смазваща тренировка? Какво стои зад понятието „приятна умора“ и на какво се дължи депресията след преустановяване на физическите занимания?
„Екстазът на атлетите“ е феномен, отчетен при пост физически занимания, както при професионални, начинаещи и напреднали спортисти. Описва се като неочаквано настъпваща еуфория, повишено самочувствие, чувство за физическо и психическо благополучие. Тези изживявания са преходни и могат да са както умерени, така и да достигнат чувство на могъщество. Дълго време това явление е било необяснимо. Изказани са били много мнение, но едва през 70-те години на 20век излиза на бял свят първата научно обоснована теория.
Въпреки, че опиумът е познат на човечеството от древни времена, учените дълго време са се затруднявали да открият, защо в мозъка са разположени рецептори, свързани директно с него и производните му, възможно ли е тялото да произведе сходни на опиат вещества и какво би било тяхното предназначение?
Производните на опиум (морфин, хероин) са силни аналгетици (болкоуспокояващи), имащи директно действие върху ЦНС (централната нервна система). Освен този им обезболяващ ефект, те имат и други странични действия: еуфория, откъсване от реалността, унесеност, чувство на глад и т.н. На практика, тези усещания са много близки, до изпитаните от спортистите по време и малко след тренировка. Дали това е случайно?
През 1970г. група от учени изолират от мозъчна тъкан особена група химични вещества, действието на които се обуславя с обвързването им с опиодните рецептори. Ефектът на откритите вещества бил в пъти по-силен от този на морфина и хероина. Откриватели им ги нарекли ендорфини (от ендогеген, тоест произведен от тялото морфин). Учените са стигнали до извода, че ендорфините се отделят при смях, сексуална активност, масажиране на кожата на главата и ерогенните зони, като при стрес и болка секретирането им се засилва. Отключващият момент за тяхното отделяне по време на тренировка и малко след това е болката причинена от появата на микротравмите и от завишените нива на някои дразнещи организма субстанции. Възможно е тази секреция да бъде благоприятствана от положителните психични компоненти при постигане на тренировъчните цели. Смята се, че именно на ендорфините се дължи преодоляването на болковата бариера при по-дълго физическо натоварване – субективно облекчение, настъпващо 20-30 минути след започване на физическото натоварване, като този им обезболяващ ефект може да продължи до 30 часа.
Отделянето на ендорфините предизвиква онова ободряващо усещане по време на спортно занимание и малко след него, което всички сме усещали, като в известна степен това се дължи на секретирания през това време серотонин. Известно е, че този ефект е пряко зависим от тренираността на индивида и интензитета на натоварването. Ендорфините играят и друга важна роля в организма – намаляват кръвното налягане и стимулират имунната система.
Както знаем, силно вероятно е да настъпи пристрастяване към хероин, а след като ендорфините са с по-силен ефект от него, възможно ли да се развие зависимост към тях?
В повечето случаи, към наркотичните съединения, се развива психическа и физическа зависимост, като последната е обяснена с намалена продукция на ендорфини при употребата им. Преустановяването на употребата на наркотика е последвано от повишена чувствителност към различни болеви дразнения, които не би следвало да бъдат усещани в нормални условия. В резултат на това, физическия синдром на отнемане (познат като абстиненция) се представя с физическа болка в цялото тяло. Паралелно развилата се психическа зависимост се изразява с развиване на депресия. Необходимо е да изминат около 2 седмици, докато организмът започне отново да произвежда нормални нива на ендорфини.
Значи всичко е наред, по време на тренировка тялото произвежда достатъчно ендорфини, така че те да не спаднат до нивата на „наркоманите“.
На теория е така, но за жалост, в тялото има механизъм отговорен за намаляването на броя на опиодните рецептори по повърхността на нервните клетки, при неестествено високи нива на ендорфини, наблюдавани при редовни физически занимания. Какво става, ако в такава ситуация, спрете да тренирате? Нивата на ендорфините рязко спада, докато броя на опиодните рецептори също остава малък. Крайният ефект, макар и доста по-слабо изразен, наподобя абстиненцията при нарко зависимите. Казано по друг начин, развиването на физическа и психическа зависимост към тренировките и напълно реална.
Симптомите на това състояние могат да възникнат до 36 часа след последната тренировка. Абстиненцията се характеризира с тревожност, чувствителност, чувство за вина, мускулни потрепвания и други. Тези симптоми са причина за т.нар. пристрастяване към физически упражнения. Възможно е тези симптоми до толкова да диктуват живота на „страдащия“, че прекратяването на физическите занимания да е причина за тежки депресивни състояния. До пристрастеност към тренировките се стига доста по-често до паралелната употреба на анаболни стероиди.
Как да избегнем абстинентни прояви от прекъсване на редовни спортни занимания?
Основният способ за това е постепенно намаляване на тренировъчния интензитет, с течение на времето. Така давате шанс на тялото да се приспособи към намалените нива на ендорфини и да се избегне спонтанни абстинентни симптоми.