Днес имаме способността да говорим толкова много, а да кажем съвсем малко. Можем да се срещнем с много хора, а а да сме напълно самотни.
Ето, че неусетно е дошла вечерта и вие сте сами в празната стая, вие и тишината. Моментът, когато тишината е най-силна, всички ваши болки и притеснения се опитват да завладеят вниманието ви. Те са там, за да ви погълнат. Чувствате особена празнота, породена от отчаяние и личността ви, сякаш се опитва да ви разпадне. Опитвате се да избягате и да заглушите емоциите си, поне за миг.
Към кого да се обърнете, ако хората само и единствено подхранват тези злонамерени мисли. Нужно ви е нещо, което няма да ви съди, а ще ви даде комфорт и уют, без да се интересува от подробности. Храната! Ето, че пак се случва – обръщате се към храната, за да търсите спасение.
Нека първо ви попитаме, защо бягате от себе си и защо си мислите, че храната е решение на този проблем?
Всеки път, когато се почувствате подтисната и притеснена, и посегнете към храната се замислете, какво се случи предния път? Спомнете си чувствата на вина и срам, които сте изпитали. Разочарованието и адът, които са ви обзели, когато душата е била гладна, а сте нахранили тялото си. Храната е гориво за тялото, а не за душата. Не се опитвайте да храните емоциите си с физически изкушения!
Деструктивното емоционално хранене няма нищо общо с невъзможността ви да се противопоставите на храната. Емоционалното хранене е породено от емоционална вътрешна криза, идваща от неспособността да се справите с промените и заниженото ви самочувствие.
За да се справите с емоционалното хранене, вие трябва да се изправите срещи него. Замислете се, това е просто една храна! Как позволявате на кутия бисквити или тава торта да контролира начина, по който се чувствате? Това ви звучи нелепо, точно до момента, в който изгубите контрол и награбите отново сладките от шкафа. Сякаш някои е поел контрол над тялото ви, а вие сте страничен наблюдател, който отново ще трябва да се справя с всички проблеми, след като физическите нужди на тялото ви бъдат утолени.
Струва ли ви се, че сте жертва на собствените си емоции? Може и да не е така, тъй като нищо няма смисъл, ако сами не му го придадем. Сами се поставяте в тази ситуация и си внушавате, че не можете да се справите. Следващият път, когато усети тежестта на ежедневието, не се крийте, застанете лице в лице с проблемите и ги решете, защото където има проблем има и решение. Повече страдания са породени от факта, че живеем живот, воден от предсатвата за действителност, а не от самата нея. Нищо не е толкова лошо, че да не бъде преодоляно!
Ние сами придаваме значение и тежест на едно или друго събитие! Ние даваме оценка на това, което се случва около нас и точно тази оценка дава тласък на една или друга емоция!
Каквото и да се случва си повтаряйте „няма да е все така“. Запомнете, храната е гориво за тялото, а не за душата и няма да задоволи емоционалната празнина!
Когато изпитвате желание да преядете, за да потушите емоциите се, просто се запитайте „Защо се чувствам така?“. Отговорът на този въпрос ще покаже първоизточника на проблема, след което ще покаже и решението му. Колкото по-често отказвате да храните емоциите си, толкова по-често поемате контрол над тях.
Колкото по-често отказвате да бягате от действителността и заставате лице в лице с нея, толкова по-често ще осъзнавате, че тя никога не ви е преследвала и всичко е било едно измамно чувство на слабост, което ви кара да се само разрушавате.
Заслужава си да покажете малко воля, да се научите да реагирате по-осъзнато на трудностите, които ви се изпречват и сами да контролирате действията и живота си!
